Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Сасебо е главното леговище на самурайския флот, малко по на север от град Нагасаки. Оттук, от Сасебо, ескадрите на Того можеха в едно и също време да започват стратегическо разгръщане по целия морски театър, прониквайки в Жълто море към укрепленията на Порт Артур и в Японско море — на пътищата към Владивосток. Близо до Сасебо, между бреговете на Япония и Корея, съвсем се губеше малко известният остров Цушима, а по-нагоре от него, на север, океанът издигаше над водата скалите на мрачния Дажелет (или още — Мацушима). Това е само скучна география, но тя изисква от читателя внимание и даже използуването на карта…

Того беше висок на ръст, поприведен, мрежа от ситни бръчки покриваше лицето му още от младини, както това става с древен порцелан. Английските вестници предварително правеха от него герой. Лондон осведомяваше читателите си, че адмирал Того — като всички велики люде — лесно понася самотата, способен е да прекарва съвсем без хора, като цели денонощия не напуска каютата на своя броненосец. От брега се носеше песента на японски жени, които товареха въглища в корабните бункери. Големи сиви плъхове, които се бяха промъкнали на корабите, сега като обезумели се мятаха по траповете, душейки дълбоките пролуки на най-близките до дъното отсеци, приличащи на мазета в гигантски здания. Корабните склянки по цялата ескадра удариха тягостна полунощ…

На 23 януари микадо уведоми адмирала за началото на войната с Русия. След като беше препрочел заповедта на императора, Того замислено хранеше пъдпъдъците. Доложиха му за пристигането на флагманите.

— Нека влязат — каза той, като ръсеше зърна на птиците…

В салона влязоха с поклон флагманите и командирите на броненосци. Сабите им глухо звъннаха. Твърди мустаци стърчаха върху лицата, изкривени от гримасите на вежливи усмивки.

— По милостта на небесата и боговете… слушайте заповедта…

Докато слушаха императорската заповед, чуваха как в галюните 6 6 Галюн (мор.) — корабна тоалетна. — Бел. ред. за командирския състав трюмните машинисти шумно продухват фановата система, очиствайки „Миказа“ от битови мръсотии.

— Дипломатическите отношения с Петербург са прекъснати, но думата „война“ произнасяме първи ние… Ние, флотът! Нашият посланик Курино вероятно вече е напуснал руската столица, а руският посланик в Токио барон Розен още не знае, тъй като телеграмите за скъсване на отношенията са задържани от нашите служби на телеграфа в Нагасаки… Сутринта ще бъдем на път към Порт Артур!

Ординарците внесоха подноси, отрупани с чашки саке, и Того подаде най-малката от тях на адмирал Уриу, който беше се прочул във флота със склонността си към алкохолизъм:

— На вас предстои да атакувате Чемулпо, където сте длъжен да разрушите руския крайцер „Варяг“ и канонерката „Кореец“.

Вицеадмирал Гиконойя Камимура командуваше японските крайцери и Того му подаде малко по-голяма чашка:

— Щастлив съм да служа с вас — каза Того. — Предстои ви да извадите от строя всички крайцери на Владивосток…

В 7 часа сутринта на 24 януари обединеният флот на японския император, разбивайки тежките сипеи на вълните, излезе в морето. Една бронирана армада, пре-наситена с активен човешки материал и с най-добри механизми европейско производство. В кубриците офицерите учеха матросите да пеят нова песен:

Във всичко това се криеше частица от тайна, която имаше твърде голямо значение. Английската колония Уейхайуей се намираше в самия край на полуостров Шандун, както Порт Артур беше разположен при завършека на полуостров Квантун (Ляодун). Те бяха като два остри зъба, стърчащи от устата на Печелийския залив. Англичаните предоставиха своето пристанища Уейхайуей на адмирал Того. Именно от английско пристанище японските миноносци, разтресени от свирепо напрежение, се втурнаха да атакуват корабите на руската портартурска ескадра.

Разбира се, парламентът на английския крал бе отказвал да признае този факт, тъй като в такъв случай японското нападение срещу Русия би изглеждало като съвместна агресия. Но истината все пак беше установена. Тя се потвърждава и в научната монография на нашия историк А. Галперин „Англо-японският съюз“.

И така, войната започна без обявяване на война.

През нощта на вероломното нападение руската ескадра стоеше на външния рейд на Порт Артур, оголена откъм морето. Японските миноносци взривиха броненосците „Ретвизан“ и „Цесаревич“ и повредиха крайцера „Палада“. Руската ескадра откри хаотичен, но толкова плътен огън, че повторни атаки не последваха. После в неравен бой с ескадрата на адмирал Уриу геройски загинаха „Варяг“ и „Кореец“.