Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Отново и отново в бригадата споменаваха Макаров:

— Степан Осипич, господа, не разчита твърде на броненосците, смятайки, че с крайцерите борбата в морето може да се спечели по-бързо и по-лесно, отколкото с тези скъпоструващи ютии…

След евакуирането на японската колония от Владивосток последва изнасяне и от Порт Артур, което приличаше на паническо бягство. Китайската императрица Цъси убеждаваше Токио в строгия си неутралитет, но нейните бандити — хунхузи — вече разбиваха релсите на КВЖД. На 18 януари А. И. Павлов, руският посланик в Корея, извести Петербург, че в пристанището Мазанпо японците стоварват от корабите телеграфни стълбове, коне и купища ечемик. Корейският император също обяви неутралитет. Под прикритието на това фалшиво „невмешателство“ самураите завзеха всички телеграфи в Корея, прекъснаха съобщителните кабели, запазвайки само линията Сеул—Чемулпо, където се намираше нашият крайцер „Варяг“. Посланикът отправяше тревожни телеграми в Петербург и в Мукден (до наместника Алексеев). Изпращането на всяка телеграма японците потвърждаваха с квитанция, както му е редът, но телеграмите не заминаваха. Павлов извика в Сеул командира на „Варяг“.

— Всеволод Фьодорович — каза той на Рудньов, — не съм сигурен, че Петербург е информиран за нашето положение, и затова би било добре да се изпратят с дипломатическа поща в Порт Артур канонерката „Кореец“, която се намира в Чемулпо, и вашият крайцер.

— Изобщо не разбирам — отговори Рудньов — защо наместникът запрати моя „Варяг“ в Чемулпо, а „Манджурец“ и „Сивуч“ заседнаха в китайски пристанища… Не ви ли се струва, господин посланик, че тези кораби вече са обречени на гибел? В най-добрия случай ще бъдем интернирани.

— Е, до това няма да се стигне — каза Павлов. — Японците се цивилизоваха достатъчно през последните години и дори да настъпи разрив, най-напред ще последва официалното обявяване на война…

През тези дни в крайцерската бригада на Владивосток се появи нейният началник Райценщайн, подир когото мичман Житецки мъкнеше такъв натъпкан куфар, сякаш във вътрешността му се бяха побрали всички въпроси на войната и мира. Панафидин попита приятеля си:

— Какво ново, Игор?

— Дойде време за пребоядисване…

— В какъв цвят?

— Очевидно в зеленикаво-сив…

Започна спешен аврал и Владивосток наблюдаваше отдалеч с хиляди прозорци и очи как прекрасните „бели лебеди“ бързо се превръщат в сиви и строги сенки. Не беше ясно за какво е разговарял Райценщайн с командирите на крайцери, но мнозина бяха видели в ръцете му книгата на лейтенант Н. Н. Хлодовски „Тактическият опит на ескадрения бой“, току-що излязла в Петербург.

— До какво доживяхме? — гневеше се той. — И къде, дявол да го вземе, е гледала цензурата? Някакъв си лейтенант се осмелява да поучава нас, заслужилите адмирали. Каква разпуснатост…

Тези нападки срещу старшия офицер на „Рюрик“ предизвикаха недоволството на капитаните първи ранг и Трусов се застъпи за Хлодовски:

— Не разбирам причините за гнева ви, Николай Карлович, нещо повече, изводите на моя старши офицер Хлодовски се доближават до становището на адмирал Макаров. Не е ли по-добре ние, подготвяйки корабите за война, да обсъдим деловите въпроси. По-конкретно, за запасите от въглища, за изземането от крайцерите на всяка дървения…

Стеман с удоволствие съобщи на Панафидин:

— Е, Сергей Николаевич, дойде време да свалим вашето виолончело на брега като непригодно за служба на кораб.

— Но къде да го дяна? — изтръпна Панафидин. — Това е стар инструмент, безценен… Ами че това е „Гуарнери“!

Върху лицето на Стеман се четеше явно злорадство.

— Не зная, не зная — въздишаше той, уж съчувствувайки.

— Още не съм срещнал музикант, който да си признае, че инструментът му е изработен от железаря Патрикеев… Даже в одеските кръчми свирят на цигулки, правени от Страдивари!

Моряците успокоиха Панафидин, че на крайцера има много кьошенца, за които даже главният боцман не знае:

— Тъй ще го скрием, че и стражарите няма да го намерят. Ще бъде хем на топло, хем на сухо.

Сутринта на въпроса на Стеман мичманът отвърна:

— Няма го виолончелото. Макар че, казано честно, роялът в каюткомпанията ще даде повече пламък, отколкото моят нещастен „Гуарнери“…

Офицерите от „Богатир“ поведоха скучен разговор за започналото спадане курса на руската рубла. Недоумяваха:

— Нима за нашата рубла вече дават наполовина?