Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Карл Кап, който имаше вроденото качество да се поти постоянно, дъвчеше енергично молива си марка „Монгол №2“. Мекият му закръглен корем се издаваше напред над стегнатия колан и беше седнал с разкрачени крака, да му бъде удобно. Имаше бледо лице с цвят на светъл каучук и яркочервени бузи. Очите му излъчваха някаква сърдитост и заговорничество. Дори когато се усмихваше, Кап имаше кавгаджийско изражение, което не можеше да превъзмогне. Точици от жълт молив като малки язви бяха прилепнали по долната му устна.

Кап наистина се чувстваше неудобно. Ченге ветеран на полуостров Монтерей и мъж, който движеше своето собствено шоу — и който считаше според своя начин на мислене Хиндеман за фигурант — непосредственият началник не обичаше да седи от тази страна на бюрото. Не му харесваше поддържането на установената йерархия. Не му харесваше и да говори по делови въпроси в канцеларията на Дюит. Затова детективът сержант винаги беше викан в канцеларията на своя непосредствен началник, където Кап очевидно се чувстваше на сигурно и удобно място в своя кожен трон.

Кларънс Хиндеман беше човек със здрава физика, солиден като скала. Беше в началото на своите петдесет години; поддържаше пепелявосива, добре подстригана брада, която скриваше добре малката му брадичка. Предпочиташе ризи с отворен врат в западняшки стил пред конвенционалната вратовръзка. Когато говореше, използваше ръцете си, които бяха загрубели и мазолести. Това отразяваше неговите хобита — дърводелство и рафтинг. Говореше с пресилен, дрезгав глас, излизащ като от стегнато гърло.

— Значи случаят, който имаме — каза той, — е очевидното самоубийство на момчето на Джеси Осбърн.

Кап веднага се опита да потвърди категорично:

— Очевидно, да. Случаят с хлапака е съвсем ясен и няма какво толкова да се мисли. Може бързо да се забрави.

— Очевидно самоубийство — повтори бавно и с неверие Дюит. — Но има няколко несъвместимости.

— Какво, по дяволите, означава това? — оплака се Кап.

— Искам да оставя случая открит поне два дни — обясни Дюит. — За да изчакам различните доклади преди да направим каквото и да е официално изявление. Дрехите му бяха изпратени в лабораторията. Хората на Джеси Осбърн ни дадоха името на една братовчедка, Присила Лафтън, която да го идентифицира. Исках да разговарям с Джеси, но я нямаше у дома й във Вашингтон и после не отговори на обаждането ми. Аутопсията засега е предвидена за утре, въпреки че изглежда да е по-вероятно за четвъртък. Трябва да се каже командире — обърна се той по длъжност към Кап, — че ако направим изявление, което после ще трябва да коригираме, ще я свършим много зле. Най-много ще са ни нужни един-два дни. Само няколко теста и ще сме дяволски по-сигурни какво е положението.

— Имаш ли разрешението на Джеси за аутопсията? — попита Кап. — Изненадваш ме.

— Няма нужда от него — отговори Дюит, поглеждайки към Кларънс за подкрепа.

— Официално, Карл, трябва да не спираме работата си, когато имаме съмнителни случаи. Мисля, че затова трябва да разговаряме. Чете ли бележките на Дюит, които са у мен?

— Мани Рот няма да хареса тази работа, шефе — каза Кап. Езикът му откри люспа от жълт графит, която не беше усетил досега върху устната си. Изплю я. — Той и Джеси са много гъсти. Тя е тази, която спонсорира неговия фонд, не забравяй.

— Нашият изтъкнат кмет е един бивш голф професионалист, командире — напомни Дюит, — не полицай. Има си установен ред…

— А нашият детектив е бивш търсач на бръмбари — прекъсна го Кап. — Ако ти беше полицай с малко повече опит, щеше да разбереш разликата в подхода на лабораторията в Салинас и един полицейски участък. — На Хиндеман каза: — Според мен трябва да обмислим наново тези искания, шефе. Осъзнавам, че съм считан за чиновническо ченге, но Дюит е с нас само от два месеца. Не може да си предвидил такова нещо, когато си го докарал тук.

За Дюит петте месеца след смъртта на Стивън Милър бяха като ад. Тогава, след като беше застрелял Милър, той беше арестуван по обвинение за предумишлено убийство и беше изтърпял триседмичен съдебен процес, който носеше със себе си и болката от гласността на първа страница. Оправдаването му беше предавано от „Най-важните новини на деня“ на CNN и коментирано на следващия ден от другите три големи телевизионни мрежи.

Беше спасен от своя приятел от няколко години Кларънс Хиндеман, сега шеф на полицейския участък „Кармъл“, който му се беше обадил с предложение за работа на детектив сержант — новоразкрита длъжност в полицията на Кармъл, замислена специално за мъж с таланта и опита на Дюит. Беше се надявал, че, приемайки предложението на Хиндеман, ще се настани на спокойна работа, свързана с проследяване на фалшиви чекове и откраднати велосипеди в една малка курортна общност. С откриването на трупа на Осбърн обаче почувства, че в ръцете им е попаднал случай от голяма важност. Щеше да бъде много лесно да се съгласи с желанието на Кап и да загуби правото да се занимава със случая. Вместо това обаче, Дюит улови съдържанието на погледа на Хиндеман и поклати глава отрицателно — „не“. Нямаше да се предаде така лесно.