Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Еми, която се беше свила настрани, изпълзя до своя баща.

При гледката на падналата си дъщеря, Джулия изпищя, замахна и се опита да удари Стивън Милър. Той обаче също замахна в отговор и поряза със стъклото ръката й над лакътя. Веднага се протегна, сграбчи я и я притисна към себе си в хватка за врата. Започна да я мъкне назад към коридора. Хауард Лъмбровски, размахал несръчно револвер пред себе си, се втурна край Дюит подир обвиняемия и неговата жертва.

— Пусни я! — изрева му той.

Милър го беше порязал: имаше дълбока и продълговата обилно кървяща рана под окото.

— Отдръпни се! — извика му Дюит.

Положението на падналата му дъщеря се влошаваше с всяка изминала секунда. Жена му продължаваше да бъде теглена, хваната за врата. — Изгасете това! — изкрещя той на двойката журналисти от телевизионните новини. Те веднага бяха започнали да снимат. Всичко ставаше светкавично бързо, въпреки визуално бавните движения, които като че ли продължаваха с минути. Хвърли поглед към Еми, която сега стоеше вцепенена от ужас, облегната на стената и забила поглед в своята сестра. Дюит вдигна ръка като полицай, регулировчик на движение. Казваше: „Не мърдай“.

Джулия погледна съпруга си и после Анна. Той никога не беше ставал свидетел на такъв ужас у своята жена.

Лъмбровски изкрещя още неща, които трябваше да направи Милър, размахвайки пистолета си, насочен към него, подобно палка на небрежен полицай. Милър му изкрещя нещо в отговор, но думите му бяха неразбираеми. Дюит беше съдебен криминалист, не ченге, но беше много добре запознат с полицейските похвати и знаеше, че Лъмбровски го държи не както трябва.

— Лъмбровски, дръпни се — каза Дюит с максимално възможен спокоен тон. — Остави му пространство.

— Хвърли го! — извика му и Милър, като че ли добавяйки второ искане към него. С видимо напрежение на мускулите домъкна накрая Джулия Дюит в ъгъла на коридора. Зад него имаше уголемена снимка на Монтерей от края на XIX век. Облегна се на нея.

Къде, по дяволите, бяха другите от охраната? Ярката светлина на камерата хвърляше дълги сенки. Като че ли подът отдолу се движеше.

Лъмбровски накрая отстъпи.

— Добре — каза той и хвърли пистолета на пода. — Сега спокойно! — Пистолетът спря на няколко инча от краката на Дюит. Лъмбровски заобиколи и мина от лявата страна на Дюит, заставайки така, че Милър да се завърти надясно към него. С това движение Милър разкри лявата си страна към Дюит, защото искаше да не сваля вниманието си от порязания детектив, който продължаваше да напредва бавно и безразсъдно към него.

Лъмбровски хвърли възбуден поглед към Дюит. „Застреляй копелето!“ — казваше изражението му. Беше подхвърлил оръжието умишлено. Дюит погледна към него на пода.

— Стоп! — изкрещя Милър на детектива, но точно в този момент Лъмбровски тръгна решително и злокобно към него.

— Ей! Не го притискай!

Милър дръпна силно главата на Джулия за косата, изпъвайки шията й, и допря стъклото до нея в знак на последна заплаха. Джулия обезумя и почти изпадна в лудост. Това беше неговата Джулия, Джулия, която винаги беше силна. Дюит чу ужасяващия хрип на отворената за въздух уста, който го сряза през корема, когато стъклото се вряза в шията. Милър веднага хвърли ръце нагоре във въздуха със смесено изражение на предаване и задоволство. Стъклото се строши на каменния под, наоколо се разхвърчаха разбити парченца.

— Невъоръжен съм — обяви гордо Милър.

Съвършеното тяло на Джулия се отпусна, залитна напред и рухна като окървавена купчина човешка плът в краката на Милър. Гърлото й беше дълбоко прерязано.

Дюит се спусна към оръжието на Лъмбровски. Стана бързо, въпреки че му се струваше, че движенията продължават бавно и плавно. Веднага стреля в Милър, дърпайки постоянно спусъка, докато накрая ударникът щракна на празно. Обгърна го горчиво-сладката миризма на бездимен барут. Сълзи замъглиха погледа му. Четири куршума бяха пропуснали изцяло целта, но останалите два бяха приковали Милър с гръб към стената. Той беше мъртъв още преди да седне на пода.

Джулия почина в линейката; съпругът й беше седнал до нея.

Безчувствена, Анна беше закарана бързо в болницата.

— МТН до пресечката на „Сеник“ и „Осма“ — обяви спокойно, дори топло гласът на Вирджиния Фрейзър, която работеше едновременно на рецепцията и като радио диспечер.

„Намерено мъртво тяло“. Там, до плажа. Когато ставаше въпрос за човешки труп се използваха телефони. Какви ли не типове имаха възможността да слушат и слушаха полицейските патрули като използват радиовръзката за нещо такова и после се събираха безброй зяпачи на кръв и черва. Бог беше изпратил Джини 1 1 Джини — умалително от Вирджиния. (Бел.прев.) . Справяше се много добре и просто сплотяваше всички.