Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Тринайсетгодишната Еми беше по-голямата, по-независимата и бунтарката. Сред обществото се държеше съвсем свободно, изпълнена с неизчерпаема енергия, постоянно правейки различни спонтанни изявления за своето мнение и вкус. Джулия с върховни усилия се опитваше да управлява поведението й — да бъде максимално добра, тъй като гласните й избухвания ставаха и в най-неочакваната социална ситуация. Наскоро Еми беше влязла в етапа на контакти с момчета и считаше протекцията на Джулия незаслужена и не наместо. Майка и дъщеря напоследък, не се разбираха много.

Еми отмести настрани ръката на майка си и изражението й издаде вълнение. Тя обичаше да се противопоставя и да спори. Пет години по-малката Анна изглежда не се засягаше от такива неща.

— Първо изфабрикува доказателство, което не мога да подкрепя. После мошенически, под клетва, заявява, че съм нарушил защитната верига няколко пъти! — федералните и щатските закони разпореждаха за всяко веществено доказателство да бъде осигурявана „защитна верига“. Тази верига представляваше сигурна система от мерки за запечатване в контейнери и пренасяне, придружена от огромна документация, в която подробно се описваше доказателството, така че да не може да бъде подправено по пътя между местопрестъплението, криминалната лаборатория, помещенията за съхраняване на доказателства и съдебната зала. На жена си Дюит каза: — Сега е дошъл пиян като свиня. Той обърка цялото дело, Джулс. Всичко се сведе до това, че само е арестувал някакво хлапе по подозрение. Това е чиста проба полицейска работа от старата школа. А после не можа да намери никакво веществено доказателство, с което да подкрепи действията и обвинението си. Заради това сам си е създал доказателството, от което се е нуждаел. Ще ти кажа, че ме остави в адско положение. Всичко е лайняни глупости.

На Еми й хареса ругатнята. Тя потисна усмивката си.

— Джеймс!

— Изцяло лайняни глупости. Предупредих Сафелети още от самото начало, че не ни трябва дело срещу това хлапе. И какво, сега трябва да съм радостен, а? Естествено, отложиха работата за след две седмици и пак ще трябва да събираме материали и оформяме досието: Това не е нищо друго, освен губене на време. Въобще не мога да повярвам в тези лай… Този цирк е лош за всеки участник в него. Обаче Лъмбровски е напипал нещо страхотно важно. Кълна се. Виждаш ли го сега как крещи на това хлапе, че ще му докара смъртно наказание. Хлапето е уплашено до смърт.

Анна погледна зад своя баща. Тя беше тяхното умно и добро дете. Съзерцателка, мислителка. Спокойна до невъзможност. Беше научна изследователка любителка и проявяваше голям интерес към дивия живот в морето, подобно на своя баща, който беше просто омаян по тази тема. Читателка. Проявяваше необичайно увлечение към класическата музика — особено Бах — и чувстваше голямо задоволство с часове да седи сама в своята стая със своите книги и своя Уокман, потънала в личния си свят, в който рядко допускаше някой да надзърне. Иронично казано, тя беше детето, за което майката проявяваше най-голяма загриженост. Иронично, защото Дюит знаеше, че Анна е съвършена. Анна му напомняше за самия него на същата възраст. Анна имаше голямо бъдеще. Сега просто спокойно и уверено използваше времето, за да се подготви както трябва.

В очите на Анна като че ли се отрази някаква кратка ярка светлина, когато при входа на съдебната зала настана суматоха. Вратите й бяха отворени и през тях се видя да влиза филмов екип в очакване. След секунда отново светна мощна светкавица на голям фотоапарат, която за миг пръсна светлини в залата и заслепи Дюит. Включи се светлина за камера. Той се обърна и видя детектива Хауард Лъмбровски — голям като мечка човек, да се хвърля през масата на защитата върху младия Стивън Милър, обвиняемия. Два съдебни пристава се опитаха безуспешно да се намесят. Само за няколко секунди се вдигна голяма суматоха. Като футболен играч от запасната скамейка, обвиняемият изскочи от резервите и хукна по коридора между скамейките към Дюит и неговото хипнотизирано семейство.

Чак когато хлапакът вдигна заплашително ръка, Дюит забеляза окървавеното парче счупена бутилка. Назъбения му край профуча край него, когато Милър връхлетя. Дюит рязко се наведе, за да избегне удара. Вдигна бързо поглед и видя как със свободната си ръка Стивън Милър нанася енергичен удар с длан по челото на напълно слисаната Анна. Тя веднага загуби опора на краката си, залитна силно и падна, удряйки звучно незащитената си глава в каменния под със звук на пукнат череп. Кръвта й потече незабавно. Дюит коленичи до дъщеря си; усети корема си кух, краката леки и безчувствени.