Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Дюит го следваше. И той се сви на топка, отскочи като пружина и падна на прилежащия покрив. Докато продължаваха изкачването, успя да достигне Куин и го ритна силно по глезена. Куин почти се завъртя около оста си от болка, но от удара и Дюит загуби равновесие и двамата се хързулнаха обратно надолу, дращейки за спасителна издатина. Куин успя да хване издатина на вентилационна шахта и прекрати падането си, а Дюит хвана накрая левия крак на Куин. Беглецът стовари десния си крак между очите на Дюит и счупи очилата му. Разтрошените стъкла разрязаха кожата под едното му око. Дюит го пусна и отново се плъзна надолу. Спря чак когато краката му се подпряха на водосточния улей, който се огъна и откърти от края на плочата на покрива, след като не можа да удържи теглото на Дюит. Той веднага притисна страна до студената и мокра плоча, разпери ръце и се притисна максимално силно, снижавайки центъра си на тежестта и разпределяйки масата си възможно най-широко.

Куин събра сили и продължи към върха.

Сантиметър по сантиметър Дюит се придвижи като гущер по покрива нагоре и достигна издатината на вентилационната шахта. Куин премина върха, после премина следващия издаден ръб. Вече беше по-уверен в крачките си и набра преднина. Дюит също достигна върха. След това при ръба се спря за миг като че ли да стабилизира равновесието си, и продължи уверено. Когато вдигна поглед, за да види Куин, той тъкмо правеше страхотен скок на плочата на следващия покрив, която беше по-ниско, на ниво втори етаж на аквариума. Балконът на третия етаж беше непосредствено вдясно. Куин падна тежко и удари лошо лицето си. Веднага се присви и започна да се търкаля надясно към балкона. В последния момент успя да се хване за малко с пръсти за улея. Не се задържа и падна на крака на балкона.

Дюит тичаше все по-стабилно. Разстоянието между двете плочи обаче му се стори доста голямо. Между тях, само на два метра по-долу, минаваше открития коридор за персонала от балкона на третия етаж до задната част с научноизследователските лаборатории. Дюит прелетя разстоянието, сгъна крака под себе си, за да кацне меко, но падна много тежко, удряйки се звучно в плочата. И той веднага загуби равновесие и се търколи надясно. Накрая падна болезнено на цимента на балкона.

— Недей! — извика той, когато вдигна поглед и видя как Куин за секунда балансира с гръб към него, стъпил на преградната стена на балкона като въжеиграч, после скача сред пространството въздух, в което продължава да ръми, и изчезва от поглед. Дюит очакваше тъп удар на земята от човешка плът. С мъка се изправи на крака, затича към преградната стена на балкона и погледна надолу. Беглецът не беше летял много надолу и беше успял да хване и възседне самия близък връх на голямо дърво, което се беше навело под тежестта му към балкона на втория етаж, който водеше към външно разположения Басейн на големия прилив. Дървото се привеждаше все по-надолу и по-надолу и накрая Куин скочи от него и падна учудващо меко, като че ли от един метър височина, върху външния каменист край на басейна. Тежестта му деформира дървото, което стана изкривено. Куин спринтира към края на сградата и изчезна зад ъгъла.

Дюит влезе от балкона в сградата и тичешком премина по стъпалата на двата етажа, достигайки телефона в информацията. Раздърпаната му и мокра външност привлече вниманието на туристите. Телефонира до участък „Монтерей“ и им предаде сведения за последен бюлетин за издирвано лице, съобщавайки последното местонахождение на Куин, надявайки се, че ще стане чудо на чудесата и накрая ще го пипнат.

В стаята на охраната се натъкна на Еми, издърпа я от стола й, прегърна я и притисна силно до себе си. Не му се искаше да я пусне, въпреки оплакванията й, че е мокър. Накрая тя се отказа и отвърна на неговата топла прегръдка с приглушени думи. Дюит като че ли я чу да казва:

— Сега знам как се е чувствала мама. — Не беше сигурен какво точно е чул, но когато тя вдигна поглед към него, каза: — Имах късмет.

Телефонното обаждане рано сутринта веднага изправи Дюит седнал в леглото и преди още да отвори очи неговият „Смит енд Уесън“ беше в ръката му. Въпреки факта, че беше поставил на пост униформени полицаи на входната и задната си врата, той не вярваше на положението. Нямаше да се почувства добре, докато Еми не се качеше пак на своя самолет; този път лично щеше да я достави на своята майка и щеше да я пази докато Майкъл Куин бъдеше поставен под стража.