Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Талбо веднага протегна ръка под седалката. Куин реагира инстинктивно, чувствайки неочакван проблем. Сви крак готов за удар. Малкият пистолет се показа в ръката на хлапака насочен право в очите на Куин. С ходилото си той успя да го извърти толкова бързо, че Талбо се простреля в гърдите. Тялото му потръпна силно, отпусна се на седалката и притихна. Колата се изпълни с миризма на изпражнения. Кръв! Куин се вцепени парализиран от гледката. Повдигна му се. Малки капчици кръв капеха от малкия пръст на Талбо. Продължиха да капят около минута, след което спряха. Мъртвите не кървят.

Накрая Куин отдели очи от трупа. Познаваше смъртта достатъчно добре. Но въпреки това продължаваше да държи опънатия си крак върху трупа. Включи фаровете, включи на задна скорост и после вдигна крака си от момчето. Наведе се да вземе пистолета от него.

Спечели малко, загуби малко. Адаптира се. Поддържайки хладнокръвие. Тъпото хлапе беше умряло и объркало плановете му. Пак обаче в ръцете му попадна пистолет. Може би съдбата му казваше нещо. Еми всеки момент щеше да тръгне към аквариума. Май Талбо не му трябваше, в края на краищата. Пистолетът щеше да го улесни.

Навярно можеше да го свърши сам.

Точно в момента, когато Майкъл Куин спираше „Форд Ескорта“ на външния паркинг до аквариума на Монтерей, пейджърът на Джеймс Дюит на шкафа в неговата кухня започна да издава своите звуци. Жалните пискливи електронни повиквания отекваха нечути от никого в празната стая.

Пискливият глас на члена на управителния съвет Синтия Чатърман почти стресна Дюит, идвайки отзад, и той почти подскочи, обръщайки се.

— Търсят те по телефона, Джеймс. Някакъв мъж, казва че е спешно. Прехвърлих линията…

— Кажи му, че идвам веднага, Синтия. Не прехвърляй линията никъде. Ще вдигна слушалката в гишето за информация след минута.

— Каза, че е спешно.

— И още как! — отвърна той.

— Джеймс? — учуди се тя.

— Не е спешно, Синтия. Не се притеснявай — каза той, преминавайки с дълги бързи крачки покрай нея. Побутна я към информацията и после почти се затича към нишата със стенни телефони с монети до входа за персонала, очаквайки всеки миг да прехване Били Талбо, тръгнал вероятно срещу него. Когато достигна телефоните обаче, видя, че слушалката на никой от тях не виси свободна. Само един се използваше от някакъв дебел мъж с голяма хавайска риза и широк полуспортен панталон до колената. Господи, отново го бяха направили на глупак. Нямаше съмнение, че този път Талбо е използвал друг телефон — в магазина за подаръци или някой външен, може би.

Знаеше адски добре, че няма да се обади никой в слушалката, която Синтия Чатърман държеше да му подаде. Когато се опита да я подмине и продължи, тя му извика:

— Много е разстроен и притеснен, Джеймс. Казва, че е от офиса на шерифа. Настоява, че е много спешно.

Споменаването на офиса на шерифа на Монтерей спря веднага Дюит. Спешно. Последният път, когато беше чул тези думи, Анна беше оставена да умре. Еми и Брайър бяха пристигнали само преди няколко минути. Сега се намираха някъде на горните етажи. Едва ли беше нещо, свързано с Еми. Ами ако…

Приближи се бавно, тежко до гишето за информация, задържал поглед върху слушалката като човек, очакващ лошо послание. Взе я от Синтия и я притисна до ухото си.

— Дюит — каза той.

Пресипнал глас от другата страна се представи като сержант Хек:

— Имаме проблем, Дюит. Куин е избягал. Ранил е двамата от охраната и откраднал една от радиоколите ни. Разпространихме навсякъде бюлетина за издирвано лице и пуснахме хора, но моят лейтенант ми каза да ви намеря и ви кажа. След като не отговорихте на пейджъра, един от вашите хора предположи, че може да сте там, в аквариума.

— Избягал? — Дъхът на Дюит секна. Нелепата тишина в аквариума беше съвсем не намясто. — Идвам веднага.

Пусна слушалката, отскочи направо от гишето и спринтира към стълбите. Единствената мисъл в съзнанието му, единствения образ пред очите му беше невинното лице на неговата дъщеря.

Обувките му заудряха силно по стъпалата, когато на енергични скокове се издигна към третия етаж, но само след миг почувства облекчение като видя гърба на униформен полицай, току-що изкачил стълбите. Но краткия флирт с облекчението беше смазан от пълното загубване на гласа си от последвалото ужасяващо съвпадение, тъй като когато униформеният дочу приближаващите шумни стъпки, той се извърна и погледна над рамо. Дюит се изправи почти лице в лице с Майкъл Куин. В ръката му имаше пистолет. Полицейски трийсет и осем калибров. Дюит бръкна под сакото си за неговия.