Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Смъртта е най-лесният изход — продължи той, сега обърнал лице към Сафелети. — Познавам страданието.

Страданието е далеч по-силно наказание от смъртта. Смъртта е мир и спокойствие. Този човек няма намерение да даде спокойствие на Дюит, нито намерение да продължи по-нататък, след като веднъж работата е свършена. Този човек също познава тъмата на пустотата, необятната пропаст на самотата, която се нарича баща без неговото дете. Това е един безкраен, безмилостен студ, потискащ, хапещ студ. Той трябва да бъде преживян, за да бъде разбран. Този човек намери топлота в идеята за раздаване на правосъдие, но щом делото бъде завършено, няма вече да има никаква причина за него да живее. И той ще потърси утехата на вечния мир.

— Правосъдието не е нещо, което да бъде раздавано — направи забележка Сяфалети със саркастичен тон. — Тази представа е абсурдна.

Дюит се намръщи на прокурора. Тъкмо Куин се беше отпуснал и започнал да се разкрива, а забележката на Сафелети видимо смути човека.

— Значи Осбърн — каза Дюит, — е трябвало да изглежда като самоубийство.

— Проблемът при теб, Дюит, е че си пъхаш носа там, където не му е мястото. Имаше ли някакви доказателства срещу Стивън? Абсурд! Стивън беше невинен, но въпреки това ти и Лъмбровски имахте някакви доказателства. Абсурд, нали? После казваш за първия… че било убийство. Този човек, който обсъждаме, те е чул да те цитират по телевизията. Не че не е предвиждал каквито и да е изненади пред себе си, напротив, определено е предвиждал; но щеше да е много по-лесно… Много по-просто…

— Мисля, че това е достатъчно, Майкъл — прекъсна го Мейхъни.

— Прекъсвате ни — каза сърдито Дюит.

— Казах достатъчно — отговори Куин, получавайки подкрепа от изражението на Мейхъни.

— Съвсем достатъчно — каза Мейхъни.

— Просто се надявам да разбереш, Дюит, че не е свършило докато наистина свърши. Има различни действащи сили, които още дори не си започнал да усещаш. — Погледът му премина през детектива, като че ли Дюит го нямаше тук. — Запознат ли си с работата на Джон Драйдън? С „Абсалом и Ахитофел“? — И цитира от нея:

— Ти искаш закон? — продължи той. Аз ще ти дам закон. Не от книгите. Не от съдебната зала. Говоря за законите на природата. Това са неща по-големи от всички нас. Този човек, за когото говорим… той е търпелив човек, Дюит. Много търпелив. Пази се от яростта. Удивително търпелив. И може да се приспособява. Много бързо. Добрият план е този, който върши работа. Той е единственият закон, на който той се подчинява. Пази се от яростта, Дюит. Никога не си познавал такава ярост, такава решимост. Тъмнината ще те намери, Дюит. Тъмнината ще отнесе всичко със себе си. Тъмнината е непоносима. За теб тя е неизбежна. Няма да можеш да спиш, няма да ядеш. Тя открадва незабелязано всичко. Изсушава твоята душа от всичко смислено. Открадва абсолютно всичко.

След това Куин замлъкна и въпреки че още десетина минути Дюит и Сафелети се опитваха да го накарат да продължи, двамата накрая се отказаха и излязоха от стаята. Дюит извади от вътрешния си джоб миниатюрния касетофон, с който беше направен запис на разговора, погледна го и пак го прибра.

— Той си мисли, че Мейхъни ще го измъкне — каза Джеймс. — Мисли си, че още има шанс да ме спипа. Май греши, доколкото разбирам?

— Палежът струва най-малко две години, Файър Маршал казва, че случаят е добър. Останалото зависи от това, какви материали ще съберем в досието. Чувствам се оптимист за това. Що се отнася до твоето замесване… може би е по-добре предварителното дело с теб да мине първо, за да се изчисти атмосферата. Ще чакаме и ще видим.

— Той никак няма да помогне на моя случай, това е повече от сигурно. Той си има план. Иска да ме спипа в капана си.

— Няма, но и ние знаем какво да направим — Сафелети протегна ръка за довиждане. — Ще съберем нашите пословични усилия, ще съберем материали каквито трябва и ще подготвим финалната смъртна атака. Майкъл Куин си мисли, че знае много неща за тъмнината, но май има още много да научи.

— Може би — каза Джеймс Дюит. Пусна ръката му и се отдалечи със съвсем различно от неговото чувство, което просто обръщаше вътрешностите му. Имаше някакъв отблясък в погледа на Майкъл Куин. Обезпокоителен отблясък. Такъв, който плашеше Джеймс Дюит.

Тази нощ беше буден сред тъмнината наоколо.