Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Заседанието се закрива — завърши той.

Дюит погледна към Сафелети с поглед, изпълнен с неверие.

— Загубихме ли?

Сафелети събираше вещите в куфарчето си.

— Да не би да си планирал загуба? — попита пак Дюит. — Заради това ли той беше готов с обвиненията за палеж?

— Винаги вземам предвид и непредвидими обстоятелства. В този бизнес трябва да се планира напред, Джеймс. Нали не искаме той да се измъкне оттук.

— Той е убиец, Бил.

— Не докато не го докажем — напомни Сафелети. — Слуховете, които чух, май излизат верни, Джеймс: ти ставаш обект на предварително дело със специален състав заседатели. Как мислиш това кара Даниели да се чувства? Утре сутринта отново подавам заявление за започване на предварително дело. Ще поискаме докладите на Харт и ще поръчаме наши тестове на ДНК. Ще го пипнем, Джеймс. Засега всичко е бюрократични спънки. Знаеш как е, и аз знам как е, и Мейхъни знае как е. Виж я. Лицето й нали не ти прилича на лице на победата? Трябваше да се сети да дойде да ми се моли да избегне по-лошото. Сега обаче няма да й отстъпя нито инч… твърде късно е. Опитвайки се да спечели всичко тук, тя просто натика своя клиент в самия ъгъл.

— Можем ли да го задържим по обвиненията за палеж? — попита Дюит.

— Ще видим — вдигна рамене Сафелети. — Заради теб обаче, се надявам адски, че ще успеем.

В ранното приятно и спокойно утро Джеймс Дюит накрая заспа. Беше буден цялата нощ. И пиеше. Пиеше от гняв, пиеше от самота, пиеше от отвратителните, отправени към него обвинения. Че можеше перверзно да се злоупотреби със системата му, изглеждаше най-голямото престъпление. Психическото му разстройство му беше помогнало да изпие повече от половината бутилка скоч и въпреки че цялата му глава пулсираше, когато изпадна в дълбок сън, истинската болка беше в сърцето му — болката от разбитата гордост. Никога преди не беше така унижаван в съдебна зала. Дори фиаското на Лъмбровски по предварителното дело срещу Милър, бледнееше в сравнение с това. Професионалните му способности да бъдат оспорени и отхвърлени и на практика обърнати срещу него самия, беше позор, който не можеше да понесе. Кипеше от гняв. Разбра много по-ясно защо Куин го беше посочил с пръст през нощта на пожара в мотела: Куин беше замислил да го хване в клопка много отрано. Убийството на Ръсти беше необходимо да се накара кучето да замълчи, когато Куин се е добирал до навеса и неговото изобличително съдържание. Дюит и цялата система, която той представляваше, бяха манипулирани в изгода на Куин. Дюит се почувства използван, измърсен, както би се почувствала проститутка, когато за първи път отвори длан да вземе парите. И все пак, в своето пиянство си позволи да види, че има и нещо красиво, свързано с неговото състояние: беше бутан да падне от ръба, но безнадеждността на положението му го вдъхновяваше. Щеше да разговаря с Куин. Като служител от следствието имаше това право. Можеше да го разпитва десетки пъти, ако се налагаше. Щеше да накара Куин да сбърка някъде; щеше да открие къде се намира пукнатината във външно лъскавата и твърда повърхност на замисъла му и да вбие клин в нея. Щеше да добие надмощие. Неговата решимост, неговата непоколебимост бяха по-силни от всякога.

Взе си петъка свободен и отиде на пикник с Еми в Пойнт Лобос привечер, когато въздухът и цялото крайбрежие вече дишаха с полъха на промяната във времето, известявайки за идването на пролетта.

Не разговаря с адвокати, с изключение на Бил Сафелети, с когото разговаря няколко пъти. Не преживя наново десетки пъти предварителното дело. В продължение на два дълги дни просто се изключи от целия външен свят и се отдаде на своята дъщеря и своето отпускане. Релаксацията дойде в него много трудно. Намери се в битка със самия себе си — половината от него беше решена и се беше посветила на преодоляването на предизвикателството на Куин, а другата половина искаше да се откъсне някъде далече, да отстрани всичко в забрава. Успя да накара Еми да остави телефона изключен през тези два дни. Не искаше да бъде въвлечен пак в целия този водовъртеж от репортери, продуценти на телевизионни предавания с интервюта и разни любопитни. В понеделник сутринта вече беше сменил телефонния си номер без да дава да го публикуват в указателя. И Еми вече беше свободна да го включи отново. Номерът беше даден само на нейни близки приятели и в полицейския участък. Животът не се връщаше към нормалното си състояние — той се съмняваше, че някога ще стане така — но беше поносим, с други думи — можеше да приеме снизходително всякакви подаръци, които биха му се давали.