Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Понеделник вечерта Клеър почука на вратата със студена вечеря за трима. Изядоха я, насядали около масата за кафе във всекидневната, докато гледаха по телевизията филм, който Еми беше решила категорично, че ще гледа.

Не споделиха нищо за предварителното дело. Към края на филма Дюит се улови, че въобще не гледа телевизора, а гледа между тях двамата, седнали от другата страна на масата, чудейки се дали такова подреждане би могло да се установи на перманентен базис. Клеър, или жена като нея, никога не би могла да заеме мястото на Джулия, но дали щеше да си намери място тук? Дали Еми някога щеше да успее да се приспособи? А той?

Изпрати по-късно Клеър до колата й, чувствайки погледа на Еми забит в гърба си, идващ от разделените щори. Клеър изглежда усети това, помисли си той, тъй като не направи никакво движение да го целуне или прегърне. Само го погледна уверено и спокойно и каза:

— Не се притеснявай. Бъди щастлив — всъщност цитираше думи от една популярна песен. После добави — Нещата изглежда сами ще се оправят. — Но не нейните думи или дори нейната утешителна усмивка бяха това, което привлече двамата по-близо тази вечер. Беше нещо в нейните очи — една искрена загриженост, едно насърчаване, едно вдъхване на доверие, една себеотдайност, която го поласка, развълнува приятно и всели в него нещо, което липсваше в живота му през последните шест месеца.

Джеймс Дюит беше влюбен.

Във вторник, трийсет и първи януари, Джеймс Дюит бързаше към областния затвор, където го чакаше Бил Сафелети.

— Сигурен ли си за това? — попита Дюит като се срещнаха. Двамата стояха до стаята за разпити №С, която беше в един от офисите на шерифа на областта, намиращи се тук, в административната сграда на затвора. И двамата бяха скръстили ръце на гърдите си. Дюит беше със синя папийонка и имаше притеснен вид.

— Сигурен — отговори Бил. — Продължавам да се питам какво ще изкопчиш от това.

— Крисчънсън счита, че Куин ще се открехне, ако го накарам да говори.

— Аз не бих разчитал на това. Няма да успееш да го склониш към признание, Джеймс. Само си мечтаеш.

— Не очаквам признание.

— Сигурен ли си? Изглеждаш като че ли възнамеряваш да достигнеш до такова.

— Той ме изработи за убийството на Лъмбровски, Бил. Трябва да направя нещо.

— Разбирам.

— Разследван съм от специален състав съдебни заседатели, за Бога!

— Разбирам и това. Само се опитвам да те предупредя да не очакваш прекалено много.

— Този тип уби моето куче, отмъкна разни неща от навеса ми и после ги използва срещу мен. Уби и моята дъщеря. Разкъса живота ми на части, парче по парче. Очевидно е замислил всичко от самото далечно начало. Какво ли друго е планирал? Какво още не знаем? Прав ли съм за всяко от тези неща? Това е важна информация от разследването му — за мен — дори за моето освидетелстване на предварителното дело със специалния състав заседатели.

— Съгласен. Но той няма намерение да признава нищо. Зарежи това. Откажи се.

— Въпреки всичко има неща, на които трябва да се отговори. Много. Такива типове като Куин може с по-голяма вероятност да се отворят, ако ги насочиш внимателно към трети човек и ги държиш далеч от първия човек, подтиквайки ги да вменят вината именно в третия. Както беше с Тед Бънди. — После добави: — Колко ли свободно пространство за действие ще ми остави Мейхъни? Не я виждам да ми даде да кажа нито дума.

— Задникът на Мейхъни е поставен вече на карта — обясни Сафелети. — Тя се прецака с неправилното получаване на доказателството от специалния състав заседатели. На генералния прокурор му е писнало от нея. Но въпреки това тя ще защитава пак Куин и го знае много добре. Не очаквай от нея да остави клиента си сам да се затвори в капан.

— Иска ми се да проведем срещата на четири очи.

— По никакъв начин. Можеш да разговаряш с Куин колкото пъти искаш, но без Мейхъни да виси до теб и чуе всяка дума няма да стане. Тя умираше за някой популярен очерк за нея. Сега, след като го има, й се иска да не беше го имала. Може или да загуби, или да загуби много. Победата й в съдебната зала беше непопулярна. Даниели сам ще се увери в това. Тя е много добра, Джеймс. Просто беше избрала грешна тактика. И сега внимава.

Двамата влязоха в чистата, обикновена стая за разпити. Дюит откри, че Куин е объркващо симпатичен, дори в своя оранжев гащеризон и белезници. Масовите убийци като че ли трябваше да приличат на Харви Колет, а и да действат като Харви Колет. Куин приличаше и действаше като добре възпитан випускник на колеж. Мейхъни изглеждаше обикновена и преуморена, като жена на средна възраст без своя грим. Хвърли на Дюит злобен поглед и прокара пръсти през косата, за да оправи прическата си й с неуверено движение на ръката, което той не беше очаквал. Долови в нея огнено неспокойствие, смекчено от неохота — дете, осъдено да седи в ъгъла и да гледа.