Алън Кол - Стен

— И тогава какво? — попита дебеличкият Печ.

— Ако няма професионални медици, които да го поемат, използвате личния си медицински пакет. Ако кървенето спре и вътрешностите са си горе-долу на място, антисептикът в комплекта би трябвало да задържи приятелчето ви да не опъне петалите.

Той се засмя.

— Разбира се, ако сте на някой свят, където не знаете нищо за буболечките, най-доброто, което можете да направите, е да се помъчите да оставите един труп в прилична форма. — Лекарят погледна Печ, който напоследък бързо стопяваше тлъстините. — Което в твоя случай ще бъде доста трудно, Печ.

Стен и останалите се изкискаха. Медикът беше първият инструктор досега, който поне в малка степен се отнасяше с тях като с мислещи същества.

Медикът отвори голям шкаф и даде знак на Стен, който му помогна да вдигне и изнесе друг манекен. Този беше облечен в боен скафандър.

— Виж, в скафандъра нещата са по-различни — каза медикът. — Медпакетът би трябвало вече да се е активизирал в скафандъра и да действа автоматично. Понякога това се случва.

Нов къс смях от страна на медика.

— Но ако костюмът е продупчен, единственото, което можете да направите, е да го запушите и да донесете ранения до лазарета. Това ще го тренирате повече при гонката със скафандрите. А сега ми трябва някой заек… искам да кажа, доброволец.

Той огледа публиката и очите му се спряха на Печ.

— Ела тук, боец.

Печ изтича до катедрата и застана мирно.

— Свободно, отпусни се. Така ме изнервяш. Окей. Тоя фалшификат тук е най-добрият ти приятел. Двамата сте се обучавали заедно. Преследвали сте… — Направи се, че оглежда Печ оценяващо — ъъ, амебоиди. Значи, ръката му е току-що откъсната. Какво ще направиш?

Медикът отстъпи назад. Печ помръдна нервно.

— Давай, войнико. Най-добрият ти приятел е ранен смъртоносно. Действай!

Печ колебливо пристъпи напред, медикът натисна ключа, скрит в шепата му, и ръката на куклата под рамото избухна. „Кръв“ оплиска Печ и катедрата.

Печ замръзна.

— Действай!

Печ затършува объркано в медпакета на колана си и се приближи още повече. Още пулсираща „кръв“ оплиска лицето му. Печ успя да разкопчае пакета и измъкна стягащия бинт.

— Четирийсет и четири, четирийсет и пет, четирийсет и шест, четирийсет и седем… остави, боец.

Печ, изглежда, не го чу и продължи да се бори с рулото бинт, за да стегне раната. Най-сетне швиртящата струя „кръв“ секна.

— Твоят приятел току-що умря — обяви медикът. — Стани!

Печ се олюля и се изправи. Изглеждаше зашеметен. Медикът огледа втренчено останалите обучаеми, за да се увери, че са схванали мисълта му. След което се обърна към Печ.

— Боята, използвана в тази „кръв“, няма да се измие две денонощия. Може би това ще ти помогне да си помислиш добре как би се чувствал, ако това чучело наистина беше твоят най-добър приятел и съекипник.

Печ така и не можа да се съвземе след инцидента. Няколко седмици по-късно, след серия от гафове, той изчезна. Ометен.

Стен примигна, след като светът около него отново застана на фокус. Той и петимата останали новобранци се спогледаха тъпо. Холстед вдигна светлинния визьор на противоударния си щит и попита:

— Колко време беше аут?

Стен сви рамене.

— Секунда-две, ефрейтор?

Холстед вдигна пръста си с часовника. Бяха минали два часа. Откопча от колана си още една от малките бестерови гранати.

— Моментална загуба на чувството за време. Не знаете какво се е случило с вас и не смятате, че е станало нещо лошо. Това са едни от най-ефективните оръжия за проникване в тила на противника, които ще използвате. Следващият курс на взвода е по сръчност. Докладвай на ефрейтор Карудърс.

Стен отдаде чест и новобранците затичаха след него по плаца.

Стен не можеше да разкара непознатия от ума си. В целия инцидент нямаше нищо необичайно, но по неизвестни нему причини образът на офицера продължаваше да изплува от паметта му в странни моменти.

Беше неговият ден за дежурство по подразделение и той бе задрямал зад бюрото. Дори не беше чул, когато вратата се отвори и след това се затвори.

— Гвардеец, само ти ли си тук?

Стен се сепна и скочи.

Мъжът, изправил се пред него, беше висок и тънък. Стен примигна и се усети, че се е втренчил в униформата му. Почти недоловимо тя променяше цвета си, сливайки се със стената. На главата на мъжа имаше барета от същата странна материя. Беше килната небрежно над едното му око.

На баретата се виждаше забодена емблема — крилата кама. Единствените други отличителни знаци по униформата бяха капитанските звезди на едното рамо, а на другото — черните очертания на някакво неизвестно насекомо.