Алън Кол - Стен

— Не мисля, че искам това — каза после толкова спокойно, колкото можеше. — Ще се оправя и сам, благодаря.

— Но…

— Грегър. Това е, и точка, както сам казваш. Край на програмата.

Грегър го зяпна, после кимна.

— Както искаш. Но правиш грешка.

— Грешка — не грешка, моя си е.

Грегър се изправи.

— Както и да е. Имам да пиша писмо.

И си тръгна.

— Обучаем ефрейтор Стен?

Стен се обърна. Бялстред беше застанал мирно.

— Имате разрешение да говорите, обучаем задник Бялстред.

— Моля компютърен анализ плюс-минус на последното. Край.

— Остани на подслушване. Изчислявам. Вариант 1 — някой или ще стане обучаем флотски генерал, или ще чисти Гвардейския дренаж още трийсет години, докато завърши. Не знам. Вариант 2 — ще се пръсна. Холстед каза, че истинските тренировки започват утре сутринта, а това е повече, отколкото мога да понеса дори и без махмурлук.

Три халби дръннаха тържествено.

— Такаа — обяви Карудърс с почти човешки тон. — Това, с което сега ще бъдете запознати, е най-грижливо конструираното устройство за убиване, известно на човека. Имперските инженери са го конструирали така, че дори и пълни олигофрени като вас да не могат да го прецакат. Което е почти невероятно.

— Трябва ми някой идиот за доброволец. Ти. — Тя махна на Стен. — Пост.

Стен се изправи от скамейката, затича се на позиция пред ниската катедра и зачака мирно.

Зад Карудърс се простираше дългото хиляда метра пространство на стрелковия полигон, обрасло с дървета и храсти, ограничено с чакълеста ивица в другия край.

Карудърс отвори капака на лекционната катедра и извади от нея някакво оръжие. Гладък черен триъгълник оформяше дръжката на магазинния пистолет, дългата му седемдесет сантиметра цев завършваше с обърнат навътре дебел конус.

Карудърс хвана с респект оръжието и го вдигна пред очите им.

— Вие сигурно сте виждали това и дори сте го държали на живино. Това е щурмова пушка Марк-Х1. Наричаме я „уилигън“. Изобретена е преди повече от хиляда години от един оръжеен конструктор, Робърт Уили.

— Конструкцията му била съвършена — продължи Карудърс. — Единственият проблем бил, че по онова време лазерите не били много добри, а със сигурност никой не знаел как да се оправя с късчетата антиматерия, което именно прави това оръжие толкова смъртоносно.

Тя докосна една издатина на приклада и от него се отдели дълга тръба.

— Това е пълнителят. Антиматерия Две — АМ2 — същото вещество, което захранва двигателите на звездолетите. Една магазинна тръба съдържа хиляда и четиристотин заряда. Самият куршум представлява топчица АМ2 с диаметър един милиметър, изолирана в Имперско покритие, което е единственото нещо, способно да предпази целия магазин от взривяване, когато се допира до обикновена материя. Веднъж изчислихме, просто от любопитство, че една от тези тръби съдържа достатъчно енергия да захрани разузнавателен кораб за обиколка на тази звездна система на пълна двигателна мощност… Не ти ли е интересно, Бялстред?

Задрямалият Бялстред се сепна и се събуди.

— Нали не спиш по време на лекцията ми, Бялстред?

— СЪВСЕМ НЕ, ЕФРЕЙТОР.

— Това е добре. Много добре. Но защо не дойдеш тук, да легнеш в позиция за лицеви опори и да ни увериш, че наистина не ти се спи? Е, както и да е. Казахме, хиляда и четиристотин заряда. Ако Империята започне да продава тези пушки на свободния пазар, което тя никога няма да направи, всяка една от тези мънички топчици АМ2 би струвала колкото триседмичната заплата на един гвардеец. Разбирате ли колко добра е Империята към нас?

Карудърс изчака.

— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР — отекна хорово строят.

— Радвате ли се, че дойдохте да се запишете в Гвардията?

— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР.

— На второто ми прозвучахте малко по-слабо — изръмжа Карудърс. — Щурмова пушка Марк XI. Имате два ключа. Единият е за избор на режим предпазител/единична/автоматична стрелба, другият е спусъкът. Имате индикатор, тук на приклада, който ви показва заряда на енергийните батерии. Всяка батерия осигурява на лазера достатъчно енергия за около десет хиляди заряда, в зависимост от атмосферното налягане, ако има такова, и от времето.

— Тези частици антиматерия се изстрелват с помощта на лазера — продължи тя. — Това означава, че единственото, което виждате, е този мерник. Не е необходимо да се тревожите за траекторията, за полета на куршума или за други такива глупости, които са толкова важни при едно конвенционално оръжие. Което именно прави уилигъна толкова специален. Ако успеете да засечете нещо с мерника му, улучваме това нещо.