Алън Кол - Стен

— Демонстратор!

Стен се качи на платформата. Карудърс му връчи пушката. Стен я пое с любопитство. Лека. Почти съвсем лека, като играчка. Карудърс му се ухили.

— Не става за подарък на малкото ти братче в Деня на Империята — каза тя, сякаш прочела мислите му.

Карудърс отново отвори катедрата и извади от нея някакъв предмет, увит в пластмаса, с размери около петдесет на петдесет сантиметра. Скочи от катедрата и отиде до една ниска маса на десетина метра разстояние, след което разви пакета.

— Това тук е месо — поясни тя. — Онова, на което би трябвало да миришат соевите говна, които ви дават в столовата. Има почти същата плътност като човешкото.

Карудърс постави кървавия къс на масата и се върна на катедрата.

— Застреляй тази смъртоносно нападаща телешка мръвка, обучаеми — изкомандва тя.

Стен неловко опря приклада на оръжието в рамото си и се прицели. Дръпна спусъка. Не последва нищо.

— Нямаше да е зле първо да освободиш предпазителя — изсумтя Карудърс.

Стен дръпна ключа малко над спусъка, прицели се отново и стреля. Чу се тих пукот и въздухът се йонизира.

Очите му се отвориха широко, а полузадрямалите по скамейките новобранци се сепнаха и се събудиха. Миниатюрната частица беше улучила месото. Телешкото като че ли се беше взривило, кръвта се беше пръснала на няколко метра.

— Иди да го огледаш отблизо — заповяда Карудърс.

Стен слезе от платформата и се приближи до масата. От месото бяха останали само няколко късчета. Стен зяпна оплисканата маса и кръвта около нея, после се върна на мястото си.

— Кара те да се замислиш — каза Карудърс — колко здрав ще остане всеки, който бъде улучен. Отговорът е — довърши тя, извисявайки глас — че няма да остане. Улучите ли с това какъвто и да било хуманоид или нещо близо до хуманоид, и те са мъртви. Ако самият куршум не пробие достатъчно широка дупка, за да си проврете юмрука през нея, то ще го направи ударната вълна.

Карудърс помълча, оставяйки думите да попият в съзнанието им.

— Струва си да се замисли човек, нали? — добави тя ведро. После кресна: — Е, ДОБРЕ, МЪРЗЕЛИВЦИ ТАКИВА, ДОСТАТЪЧНО ПОСЕДЯХТЕ. ТАКА ЧЕ СЕГА СИ ВДИГНЕТЕ КИРЛИВИТЕ ЗАДНИЦИ ОТ ТЕЗИ ПЕЙКИ И ОФОРМЕТЕ БОЕН ФРОНТ. Днес ще ви дадем възможност да простреляте няколко мишени.

Карудърс изчака, докато новобранците се построят, и добави тихо:

— Досега очистихме по-малко от една трета от вас, смотаняци такива, и ги върнахме в родните им говнярници. От днес вече почваме да режем повече мъртва тъкан.

— Деца — продължи тя, — никога не е имало войник, който да не може да стреля. Ако някоя армия му е позволявала такова нещо, то тази армия е съществувала много отдавна. А Имперската гвардия я има от хиляда години. Сега вече почваме да режем сериозно. Което значи, че или ще се квалифицирате с уилигъна, или сте аут. Просто и ясно. Усвоите ли го по-добре, ще имате файда. По-голямо заплащане и по-добре обучение. Но първо гледайте добре да го усвоите. Защото напоследък чувам, че хвърлят тиловите батальони в тераформиране. Аз лично бих предпочела да ме хвърлят в първи ешелон. Мисля, че там рискът е по-малък.

— Сега. ПЪРВА РЕДИЦА, КРАЧКА НАПРЕД. ПО ЕДИН НА ПОСТ. БЕГОМ… МАРШ!

Десет от новобранците, въпреки изключителните им лични усилия и минималните ругатни от страна на обучаващите, не успяха да усвоят оръжието. На другия ден дюшеците им бяха завити и наровете опразнени.

Стен така и не можа да разбере защо за някои е толкова трудно. Карудърс беше права. Прицелваш уилигъна и улучваш. Всеки път.

След като курсът с оръжието приключи, Стен отново беше повишен с един ранг — СТАЖАНТ-СНАЙПЕРИСТ.

Това му осигури повече кредити, първата лентичка и по-натоварени тренировки.

— Хвана ли мишената? — избоботи Карудърс до него.

— Тъй вярно, ефрейтор.

Карудърс докосна контролната кутия пред себе си. Целта се стрелна встрани, извън окуляра, и се скри зад каменната стена на хиляда метра от Стен.

— Така. Сега фокусирай стената. Кръстчето на мерника ти е извън фокус, нали? Използвай първото лостче на визьора си. Извий го, докато фокусираш мерника.

Стен изпълни указанията.

— Готов ли си? Сега използвай лостчето под визьора и го завърти, докато кръстчето застане там, където мислиш, че се намира целта, макар и да не я виждаш. Готово? Стреляй.

Стен натисна спусъка.

Снайперската пушка на Стен от Четиридесети век беше по същество с твърде елементарно устройство. Зарядът все още представляваше частица АМ2, обвита в защитно покритие. Но вместо за изхвърлянето й да се използва лазер, в случая около цевта имаше линеен ускорител. Мерникът служеше да се изчисли точното разстояние до целта и след това, когато обхватът се настроеше така, че да фиксира невидимата цел, ускорителят, ако се наложеше, „завърташе“ заряда така, че траекторията му да очертае ъгъл от деветдесет градуса.