Алън Кол - Стен

Стен изсумтя към Бялстред. Не можеше да си представи това момче от земеделски свят в цивилизацията. Никой не можеше да е толкова тъп. Или можеха? Не че това имаше значение. Стен сви рамене и изсипа останалата бира в скута на Бялстред.

Той изрева и се хвана за слабините.

— Стажантите нямат право да действат обучаемите. Ти не чу ли правилата? Искаш ли да излезем навън?

Стен се изправи.

— След теб.

— А, не. Ти излез и почни без мене. Аз ще ти изпия бирата, докато те няма.

Моргхан ги прекъсна.

— Аре стига. Ето ти. Тая е на Грегър. Той май няма да се появи.

Пресушиха халбите и Стен кисело извади още няколко кредита.

— Аз плащам, друг пазарува.

Бялстред се запъти към автомата.

— Имаш ли някаква представа що ти ги дадоха тия нашивки? — попита Моргхан.

Стен поклати глава.

— Не съм се натягал на Ланцота. Сигурно мислят с тия рангове да ометат слабаците, като почнат да ни тренират сериозно.

— Не се връзва.

— Що не? Два месеца само помпаме мускули, а вече отпаднаха… колко?

— Останахме седемдесет и трима. От сто.

— Било много високо, така ми разправя Карудърс. От всеки набор завършвали само десет. Вика, че досега трябвало да разкарат поне четирийсет процента. И че много скоро щели да ни поставят всички на място.

— И кво? Тъй или иначе могат да те оправят, ако решат.

— Сигурно искат да го пробват по-нависоко — съгласи се Бялстред: тъкмо се бе върнал с новите халби. — Като говорим за високото, ето ви го и самия лорд Грегър.

Грегър се отпусна на свободния стол.

— Май си загазил нещо със задника — изгледа го Моргхан. — Кой беше?

— Ланцота.

— Цял час? Ама следите от пръчките не ти личат много.

Грегър се усмихна криво.

— Не съм аз тоя, дето ще го бият. Виж, Ланцота обаче ще си го получи.

Стен изчака.

— Сам си отишъл при него?

— Позна. Да му кажа, че изпращам писмо до баща ми.

— Бас държа, че му е било много интересно — заяви тържествено Бялстред. — Много е важно младият обучаем да пише на семейството си.

— Беше заради тази скапана работа със стажантските нашивки.

Стен изгледа Грегър над пяната на бирата си.

— Още ли се чувстваш прецакан, че не те повишиха?

— Естествено. По дяволите, аз заслужавам поне толкова шанс, колкото и всеки друг. Нали казват, че тия тъпашки нашивки са, за да подберат потенциални командири. Защо не аз?

— Може би си мислят, че си потенциална бърсалка — предположи Моргхан.

— Що не ме пробваш, а? — изръмжа Грегър.

— О, я млъкнете и двамата — намеси се Стен преди Моргхан да е успял да се наежи. — Седим си тук, пием си кротко бирата и празнуваме това, че вече можем да излезем за два часа от бараката и да изплакнем гърлата.

— Началството достатъчно ни юрка, че да си измисляме нови мъки — съгласи се Бялстред.

Моргхан се оригна шумно и отиде за още бира.

— Аз не се дуя — каза Грегър. — Знаете, че баща ми има влияние. Искам просто справедливост. Знаеш ли какво ще ти кажа. Виждам, че на теб ти дадоха само двойни нашивки. Тъй като ние с теб сме единствените в тази компания с малко повече интелигентност…

— Много съм признателен за тази мисъл — обади се Бялстред. — Направо съм ви благодарен, че двама флотски адмирали са решили да си поделят бирата с един смотаняк като мене.

— Нямах предвид това — отвърна Грегър раздразнено. — Двамата със Стен просто сме единствените, които разбират колко зависи цялата ти военна кариера от това, което става сега тук, по време на обучението.

— Военна кариера — обади се Моргхан, току-що върнал се с новата партида. — Нещата тук взеха да стават сериозни.

— Остави го да довърши — каза Стен.

— Така че ще напиша на баща ми да се обърне направо към Имперския двор. Да направят разследване. Откъде накъде Гвардията трябва да хаби най-добрия си потенциал само защото инструкторите не могат една пикня от космически ботуш да излеят, ако петата му не е подпечатана?

— Хайде, Грегър. Ти спомена и мойто име. Какво общо имам аз с всичко това?

— Ще те използвам за пример. Ти получи само две нашивки. А трябваше да те направят поне стажант взводен командир. Или повече. Ако вече не бях тренирал, щях да призная, че си почти толкова добър боец, колкото мене.

— Охо!

— Така че ще те спомена в писмото си. За да стане по-убедително. И когато баща ми се заеме със случая, можеш да си сигурен, че и на теб ще ти помогне.

Стен отвори уста да му отговори, но реши да изчака няколко секунди, докато откопчи пръстите на Моргхан от дръжката на една халба и да я пресуши.