Алън Кол - Стен

— ТЪЙ ВЯРНО, СЕРЖАНТ! — изригна хорово от стоте нара.

— Наистина не мога да го понеса. Лека нощ, деца.

Ланцота щракна ключа и угаси осветлението.

— Изморени ли сте? — отекна гласът му в мрака.

— ТЪЙ ВЯРНО, СЕРЖАНТ.

— Какво?

— СЪВСЕМ НЕ, СЕРЖАНТ.

Лампите отново светнаха.

— Това е добре — каза Ланцота. — Пет минути. И да ви видя навън, облечени за физзарядка.

И се усмихна и излезе от бараката. Новобранците се заспоглеждаха слисани.

Стен отново прокара обезкосмяващата пръчка по лицето си, просто за да е сигурен, и спря душа. Излезе бързо от банята и се добра до нара си. Отвори шкафа си и поглеждайки схемата, окачена на вратата, донареди всичко.

Погледна часовника на стената. Оставаше му цяла минута и половина до времето за обличане. Седна на пода и щастливо изпъшка. Дюшекът му беше навит на руло, одеялото — сгънато точно така, както се изискваше.

— Стен. Я помогни, моля те. — Стен стана и хвана другия край на дюшека на Грегър.

Двамата младежи се спогледаха и изведнъж се изкикотиха.

— Определено става за рекламно живино за наемане на новобранци — ухили се Грегър. — Между другото, забеляза ли нещо интересно?

— Нищо интересно няма на този скапан свят. Освен тази постеля, стига да можех отново да се опъна за малко.

— Огледай се. Нещо много интересно. В тази част има и жени, нали така?

— Много си умен, Грегър. Явно ще трябва да те направят офицер.

— Млъкни. Но знаеш ли кое е по-интересното? Всеки си спи сам.

— Може би е някакво правило, заради всички останали.

— Правилата могат ли да спрат някого, когато е навит?

Стен поклати глава.

— Слагат нещо в храната. От това е. Химикали. Щото не искат някой да се свърже с някой, когото вероятно могат да изметат.

Стен се замисли над това. Едва ли. Ако всички бяха като него, по-скоро бяха твърде изморени, за да могат дори да се усмихнат. Реши да смени темата.

— Грегър. Ти ми спомена, че ще ставаш офицер.

— Разбира се.

— Как?

— Имам три неща на моя страна. Първо, баща ми. Не ми казвай нищо, щото не искам да се хваля, но той е голяма клечка. Семейството ни притежава по-голямата част от Ласкър XII. Има големи връзки. Дори са ни представяли в двора.

Стен го изгледа замислено. Предположи, че това трябва да е нещо много важно.

— Второ. Минал съм през военни училища. Така че знам за какво ни говорят. И ще ти кажа нещо, това сега е много по-добро, отколкото обучението, което ни набиват, докато се опитваме да спим.

— Военни училища. Гвардията няма ли нещо като академия? Само за офицери?

Грегър, изглежда, малко се смути.

— Да, само че баща ми… всъщност аз самият реших, че ще е по-добре да започна от дъното. Нали знаеш, за да може човек да разбира обикновените войници, които един ден ще командва. Да си един от тях, и така нататък.

— Аха.

— Трето. От време на време награждават най-добрия новобранец и взимат, че го издигат. Просто от нулата.

— И смяташ, че ще си ти?

— Посочи ми някой друг. Огледай се. Хайде, посочи ми някой.

Стен огледа новобранците, които вече нахлузваха униформите си.

— Както каза Ланцота, те са просто пушечно месо. Не казвам, че съм велик, но не виждам конкуренция. Освен… може би теб.

Стен се засмя.

— Не аз, Грегър. Не и аз. Научил съм се преди много време: дръж главата си ниско, за да не те спипат.

Вратата се разтвори с трясък.

— ВНИМАВАЙ! СЛУШАЙ ДОБРЕ! ИЗВАДИХМЕ КЪСМЕТ В ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ГРАФИК, ЗАЩОТО НАВЪН СТАВА СТУДЕНО. ПОЧТИ ДВАДЕСЕТ ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ. ЗАТОВА ЩЕ ТРЕНИРАМЕ. УНИФОРМА ЗА ДЕНЯ — ЗИМНА, ТЕЖКО СНАРЯЖЕНИЕ.

Устата на Грегър увисна.

— Зимно облекло? Ами че то е посред лято!

Стен дръпна вратата на шкафа си и заизмъква арктическото си снаряжение.

— Смятах, че вече си разбрал какво каза Ланцота относно мисленето ни.

Грегър кимна отчаяно и започна да се преоблича.

— Докладвай!

— Стен. Обучаем новобранец!

Ланцота се облегна на стола си.

— Отпусни се, момче. Най-обикновено повикване. Както знаеш, Империята много се интересува дали се отнасяме добре с нейните бъдещи войници.

— Тъй вярно, сър!

— Ето защо трябва да ти задам няколко въпроса. Отговорите ти ще бъдат предадени на Комисията по правата. Първи въпрос: Виждал ли си, от деня на пристигането си на Клисура, случаи на физическо малтретиране?

— Не разбирам въпроса, сър.

— Виждал ли си някой от командния състав да е злоупотребявал или прилагал извращения към някой от обучаемите?

— Не, сър!

— Бил ли си свидетел някой от командващия състав да се е обръщал към някой от обучаемите с подигравателен тон?