Алън Кол - Стен

Очите на Ланцота светнаха.

— Но аз ще бъда най-скъпото парче месо, което някога е съсичал.

После, сякаш несъзнателно, докосна щурмовата значка на гърдите си.

— Сега. Ще ви кажа четирите правила да останете живи и щастливи. Първо — за себе си трябва да мислите като за нещо, което е две нива под мръсотията в клозета. Аз лично ще ви уведомя, когато преценя, че сте достатъчно квалифицирани, за да се смятате за разумни същества. В момента не допускам, че това изобщо някога ще се случи. Второ. Когато някой от командния състав се обърне към вас, ще застанете мирно, ще отдадете чест, ще му отговорите по звание тънко, ясно и високо, и ще изпълните точно това, което ви нареди.

Той кимна на Карудърс. Ефрейторката се затича към един от новобранците.

— ТИ!

— Слушам!

Юмрукът й се заби в корема на новобранеца и той рухна на колене и повърна.

Карудърс пристъпи крачка встрани и изрева на една разтрепераната млада жена:

— ТИ!

— Слушам… ефрейтор — заекна обучаемата.

— СКАЧАЙ!

Момичето зяпна. Юмрукът на Карудърс се заби в брадичката й и тя се срина на плаца.

— НЕ СЛУШАТ, СЕРЖАНТ. — Тя отстъпи встрани.

— ТИ!

— Слушам, ефрейтор — започна третият.

— СКАЧАЙ!

— Слушам, ефрейтор!

Новобранецът започна да подскача.

— ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!

Обучаемият заподскача по-високо.

Карудърс го изгледа, кимна одобрително и зае мястото си встрани от Ланцота.

— Трето — продължи невъзмутимо Ланцота, като че ли не се беше случило нищо особено. — Ще тичате навсякъде, освен в сградата, или ако не ви заповядат нещо друго.

— И четвърто… — Ланцота направи малка пауза. — Четвъртото правило е, че всичко, което можете да правите, е погрешно. Вие вървите погрешно, вие говорите погрешно, вие мислите погрешно, вие самите сте една голяма грешка. Ние сме тук, за да ви помогнем да започнете да вършите нещата както трябва.

Ланцота се обърна към Холстед.

— Ефрейтор. Махнете този боклук от очите ми и вижте дали не можете да направите нещо да придобият малко по-приличен вид.

— СЛУШАМ, СЕРЖАНТ. — Ефрейторът отсечено отдаде чест и изтича на десния фланг.

— Надяс… но! — изрева той.

Стен примигна, усетил как тялото му само откликна на хипносигнала, програмиран в съзнанието му по време на лекциите насън.

— Хо-о-дом… марш!… Бегом… марш!

Новобранската колона хукна.

— Това е вашият дом, деца — закънтя гласът на Холстед в дългата барака на отделението. Стен като всички останали новобранци стоеше мирно пред един от наровете.

— Осигуряваме ви легло, което ще имате щастието да виждате в продължение на четири часа през нощта — продължи Холстед. — Имате и по един шкаф, в който да прибирате облеклото и снаряжението. Ще ви покажем как да го подреждате. Знам, че повечето от вас са отраснали из каналите. И все пак ще пазите тази барака чиста. Но запомнете, че тя никога няма да бъде достатъчно чиста.

Холстед тръгна към вратата. Имате две минути да позяпате. След което да ви видя вън, за прогонка на облеклото и снаряжението.

Вратата на бараката се затръшна. За миг се възцари тишина, след което забръмчаха възбудени разговори. Стен огледа колегите си новобранци из помещението. Изглеждаха яки, здрави и много уплашени. Той самият беше почти най-дребният от групата.

— Селяни. Всички тук са селяни — изсумтя обучаемият до съседния нар. Стен го погледна. Беше онзи младеж, от туристическия свят. Той протегна отпусната си ръка към Стен. — Грегър.

Стен стисна ръката му и се представи.

— Има ли нещо лошо да си селянин? — попита той с любопитство.

— Нищо. Просто са това, от което Империята има нужда, за да ги направи герои. — Горната устна на Грегър като че ли се изкриви.

— Но не и ти?

Грегър се усмихна.

— Виж, тук улучи. Не и аз.

Стен повдигна вежда.

— Офицер. Това ми е само пропускът. Стой и гледай. Когато започнат да прочистват губещите… — Грегър отново се усмихна.

Отвън свирката на Холстед изведнъж разцепи въздуха. Затопуркаха ботуши и обучаемите се понесоха на бегом през вратата.

— МНОГО СТЕ БАВНИ, ЗАЙЧЕТА. МНОГО… МНОГО… БАВНИ. ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТИМА В НАРЯД! — изрева Холстед.

— СЛЕДВАЩИЯТ! — изкрещя ефрейторът. Стен, застанал съвсем гол на опашката, се зачуди дали Холстед изобщо може да говори нормално. Сигурно не можеше. Новобранецът пред Стен се затича към големия ковчег, скочи вътре, постави пръстите на краката си на чертата и Холстед затвори капака с трясък.

Изчака миг, след което рязко го отвори и изрева: