Алън Кол - Стен

Стен запълзя към кулата. Нечие око примигна зад една от амбразурите и през процепа се промуши цевта на противопехотно оръжие. Стен скочи на върха на главната кула. Примигна и…

Седеше в някакво помещение с нахлузен на главата блокиращ зрението му лъскав шлем. От шлема се къдреха трансмисионни метални пипала. Но Стен бе яхнал тежкия танк, в битка на живот и смърт, с безименен враг, някъде, на някакъв безименен свят.

Ноктите му се изпочупиха, когато кулата се завъртя, мъчейки се да го отхвърли. Изщрака люк и Стен се хвърли напред, измъквайки в същото време боен нож от калъфа на ботуша си. Запокити го срещу излизащия танкист, насочил в него заредения си пистолет.

Ножът улучи мъжа в устата. Кръв швирна около ръката на Стен. Човекът се срина в недрата на танка. Стен дръпна силно люка и го отвори напълно, след което мълниеносно се дръпна назад — от вътрешността на бойната машина засвистяха куршуми.

Скъса бойния си колан, отключи предпазителя на една от забавящите времето гранати, окачена на него, и пусна колана в люка.

Скочи на земята. Усети как сухожилията му се изпънаха и се скъсаха; срина се на коляно и залитна настрани, към ниската разрушена стена… и танкът зад него се взриви — унищожителна, поглъщаща всичко огнена топка кипна, разду се и блъсна Стен в стената. Той усети как собственото му тяло се превръща във въглен и бавно, бавно потъна в безкрайните дълбини на смъртта.

Записът се изключи.

Стен свали шлема от главата си и го запокити през залата.

Включи се някакъв говорител.

— Вие току-що участвахте в първата щурмова вълна, когато нашият полк, Първи гвардейски щурмови, дебаркира на Деметра. По време на продължилата три седмици операция полкът ни даде шестдесет и четири процента жертви, но въпреки това изпълни всички възложени му задачи в рамките на оперативния график. В чест на този подвиг Първи гвардейски щурмови бе удостоен лично от Императора с правото да носи почетния Имперски флаг в червено, бяло и зелено. Бойните отличия на Деметра бяха добавени към трофеите на дивизията. Бяха раздадени много отличия за проявен личен героизъм, в това число и Галактическия кръст, посмъртно, на гвардеец Хайме Шавала, чието преживяване току-що имахте честа да изпитате лично, като част от настоящия тест.

— Ще имате тридесет минути свободно време преди да се сервира вечерята — продължи гласът. — Изпитният цикъл ще продължи утре. Това е всичко. Можете да напуснете изпитателната камера.

Стен се надигна от креслото. Странно. Все още усещаше мястото, където го беше улучил куршумът. Вратата се отвори и Стен се запъти към столовата. Това значи било да си герой. И също — да загинеш. Нито едно от двете не го привличаше особено. Въпреки това тридесет и шест процента оцеляващи беше много по-добре, отколкото на Екзотичната секция.

И все пак му се дощя да разбере какви ценни качества трябва да придобие, за да го удостоят с честта да бъде зачислен в Тиловия резервен бездействащ третоешелонен дивизион на Гвардейски първи щурмови.

Седна на ръба на някакъв мемориал, увековечаващ отдавна забравена битка, и зачака дългата опашка гладни бъдещи наемници да се скъси.

Пое дълбоко дъх от неизкуствения въздух и изпита умерена изненада от това, че като че ли се чувства щастлив. Размисли. Бет? Това не беше го преодолял. Не повече от скръбта по загиналите си близки. Предположи обаче, че ще може да се справи по-лесно с него с практиката. Внезапно осъзна, че тук, в Гвардията, сигурно го очаква доста практика.

Е, добре. Изправи се и пристъпи към края на опашката. В най-лошия случай поне се беше махнал от Вулкан. И никога повече нямаше да му се наложи да се върне там. Въпреки че на моменти си представяше как ли щеше да изглежда Вулкан, ако някой пластичен планетовзривател се пръснеше точно под Окото.

С голямо усилие отхвърли тази мисъл от главата си и се съсредоточи върху това, че е гладен.

Рюкор на свой ред също беше щастлива. В ума й бушуваха диви арктически морета. Вълните им се извисяваха към сивите, покрити с облаци небеса, а от глетчерите се откъртваха ледени планини.

Излезе на повърхността, завъртя се, изхвърли бурен фонтан, плавниците й запляскаха по водата и тя заподскача волно от вълна на вълна, на мощни, изящни тласъци. Някой я потупа по рамото.

Рюкор отвори едното си око, завъртя го нагоре и изгледа кисело Фрейзър — един от асистентите.

— Какво искаш? — избоботи тя.

— Има видео за теб. От Първичния свят.