Алън Кол - Стен

Втората вълна тактически кораби се понесе към града и започна да сипе касетъчни бомби. В самото сърце на града избухна огнен ад, масивна стомана и разтопен бетон потекоха в реки от лава.

Следващата планетния релеф ракета засече приближаващата се капсула на Стен, прицели се и форсира на пълна мощност, но изгуби капсулата сред възцарилия се на повърхността хаос. Неспособен да измъкне ракетата си, насочвачът й взриви ръчно от контролния пункт, и малко не му достигна да нанесе поражение.

Капсулата се сниши и се понесе по някакъв широк булевард. Допир! — и ударната вълна я прихвана, едно от крилата се натресе в улицата и капсулата се завъртя около оста си.

Стен отвори очи. Мрак. А после минизарядите изгърмяха и горните люкове отхвърчаха нагоре и встрани.

Мъжете заизскачаха на улицата.

Стен се олюля, но успя да се изправи и с автоматизирано движение изключи светлинния визьор на шлема си. Дръпна предпазителя на своя „Уилигън“, напъха пълнителя, зареди и клекна на едно коляно на десет метра дистанция от най-близкия си другар по отделение.

Защитният периметър на десантната зона бе осигурен. Чу се ревът на взводния сержант:

— Първо и Второ отделения. Маневра. Трето отделение. В отбрана. Оръжейно отделение. На позиция — до ей онази статуя.

— Хайде. Диамант. Действай.

Стен и другарите му от отделението се понесоха напред, придържайки се плътно към стените, ограждащи улицата. Ушите на Стен най-после решиха да се съживят и сега той вече чуваше тропота на ботушите и скърцането на ремъците на оръжията.

Първата ракета от дулата на оръжейното отделение изфуча във въздуха и полетя към целта си.

— Давай, давай! Няма време да зяпате. Пазете си…

Пред тях се срина мазилка и отделението залегна. Стен се превъртя през някакъв праг и се изправи.

Хвърли се на земята, когато огромният, боядисан в сиво щурмови танк изригна през фасадата на едно от близките здания и веригите му задрънчаха към неговото отделение.

Издърпа граната от колана си, включи я, замахна и я метна към веригата. Гранатата избухна на няколко метра от танка и Стен се хвърли през прага. Една от двете главни кули на танка вече се завърташе към него.

Тъпанчетата му щяха да се пръснат, когато мазерът на танка засвистя на пълна огнева мощ. Стената над него се разтресе и боботещите в нея звукови вълни я превърнаха в прах. Стен остана прилепен към пода и танкът изтътна покрай него.

Една от веригите издрънча само на метър от главата му. Стен чу нечий продължителен вик — беше съекипникът му, превърнат в кървава маса под тежките, щироки три метра вериги.

Стен скочи, докопа дрънчащия ръб на бронята над веригата и се покатери в междината на задницата на машината. Откопча нова граната и я метна между оръжейните кули.

Пусна се и се срина върху паважа. Танкът продължи още няколко метра, достатъчно, та Стен да се озове извън мъртвата зона на сензорите му.

Противопехотните куполи се завъртяха към него и цевта на оръжието изтрещя тъкмо в мига, в който гранатата се взриви. Взривът откъсна една от главните кули. Тя се завъртя във въздуха като огромен диск и се стовари върху двама от присвилите се наблизо гвардейци.

Стен лежеше неподвижно на десетина метра от танка. От кратера на върха му изригна пламък, бързо потушен от пожарогасителите. Втората главна кула се завъртя назад и се сниши. Картечницата й забълва огън. Той изкрещя, когато нажежената до бяло нишка проби рамото му, но се изправи и се хвърли напред, плъзна се по паважа, под веригата.

Болка. Боли. Стен се напрегна и потъна в познатата помощна мантра. Върхът на нерва се умъртви и болката заглъхна. Ръката му беше безполезна. Стен изпълзя тромаво изпод танка и остана плътно долепен до паважа, когато по бронята до него заплющяха куршуми.

Колона на противниковата пехота пробиваше напред през развалините. Откриха огън, докато Стен прибягваше встрани от танка.

Машината изрева и танкът се понесе напред. Стен запристъпва покрай него, задържайки танка между себе си и вражеските войници. Чу как някой закрещя команди, наведе се и надникна между колелетата на веригата. Видя крака, тичащи към танка. Измъкна бестерова граната и я метна през купола на танка. Визьорът му почерня, предпазвайки го от светлинната експлозия.

Войниците изпопадаха. Зашеметени, загубили чувството си за време, щяха да бъдат извън строя поне половин час.

Изщракаха скорости и танкът се понесе по булеварда към взводния щаб. Стен се вкопчи в една от скобите и тромаво се закатери по бронеплочите. Оцелялата главна кула на танка бълваше мазерни заряди на половин мощност по булеварда. Противопехотни капсули се пръскаха в пламъци — взривявайки сградите от двете страни на веригата.