Алън Кол - Стен

Спря се. Изчака. Ослуша се.

Разбира се. Стъпки зад него.

Бяха го вкарали в капана. Но на Махони не му оставаше много избор. Закрачи колкото можеше по-бавно, оставяйки се на копоите да го натикат все по-дълбоко сред изоставените секции на Вулкан.

Първият направи груба грешка, опитвайки се да го нападне в гръб иззад ъгъла на един сляп коридор. Махони се измъкна от хватката му и лакътят му се стовари в глътката на главореза. Изби пушката за борба с безредици от ръцете на втория грубиян, хвана я с една ръка, докато още летеше във въздуха, и задържа кордата на енергийния пакет. Социопатрулът се завъртя на място. Махони стовари кокалчетата на юмрука си в основата на черепа му.

Двама. Обърна се и разбра, че са били само блокиращият елемент. Иззад ъгъла се появиха още трима. Единият беше вдигнал оръжието си. Прицели се.

Шокова палка, привързана към еластична пръчка, изхвърча от вентилационната тръба на тавана и се заби в окото на стрелеца. Той изкрещя и рухна.

Махони затича напред, знаейки, че не е достатъчно близо до другите, когато някакъв младеж скочи от тръбата и дясната му ръка мълниеносно се стрелна назад и напред.

Махони примигна, когато пред очите му главата на втория от тримата отскочи от тялото и от обезглавената шия бликна фонтан кръв. Младежът се присви в движение, като продължаваше да се върти, и ножът в ръката му описа пълен кръг, политайки от пода.

Махони дори забеляза, че свободната ръка на младежа е стиснала върха на китката на другата в защита. Виж ти. Знае как да…

И третият изхриптя, когато ножът се заби дълбоко в гърдите му. Сгъна се на две и се срина. Младежът измъкна ножа си и го отри в униформата на трупа. Млад. Добър. Смелчага.

Махони остана неподвижен на мястото си, оставяйки младия да се приближи до него. Друг младеж — не, момиче — се изсипа от вентилационната тръба. И си прибра копието.

На около деветнадесет години, нисичка. На тегло, да речем — около шейсет кила. Втора отметка: деветнадесетгодишна ходи с четиридесетгодишен. Приличаше на всеки друг млад мърльо от някой мръсен свят. Само дето не раболепничеше. Махони прецени, че мъжът не е пълзял много в живота си. Отреп. Махони почти се усмихна.

Стен изгледа Махони, после двата трупа зад гърба му. Не беше никак лошо за един старец. Изглеждаше някъде към четиридесетте, и едър. Стен не можеше да определи точно мястото му, въпреки комбинезона на мигри. Не беше никак изненадващо, след като Стен познаваше само три класи и се беше сблъсквал само с две от тях лице в лице.

— Скоро ще се появят още от тях, приятелю — каза Махони. — Затова да си спестим представянето.

— Няма за какво да бързаме. Ние поне. Не бях виждал петима души след един човек. Какво си направил?

— Малко е сложно…

— Стен. Виж.

Стен не отмести погледа си от Махони. Бет се изправи от трите трупа и подаде на Стен три карти.

— Тия не са патрули. Имат карти на екзеци!

— Тайните служби на Торесен — каза Махони. — Сигурно са ме проследили от Окото.

— Ти да не си… да не си външен!

— Да.

Стен взе решение.

— Събличай се.

Махони настръхна, но веднага се овладя и се изруга наум. Хлапето имаше право. Свали ципа на комбинезона си, след което измъкна ботушите от краката си. Надигна единия за опит и го удари в стената. Подметката му се разкъса и на пода се разсипаха парчета от миниатюрен предавател.

Стен кимна.

— Ето как са те проследили. Можеш да си облечеш костюма.

Сви ръце и подкани Бет към отвора на тръбата. Тя се вмъкна, подаде му ръка и той я последва.

Обърна се в тръбата и Махони скочи, хвана се за ръба и се надигна. Озовахме при тях.

— Малко е тесничко за човек на моята възраст.

— Не е от възрастта — отвърна Стен.

— Дай да не спорим кой е по-стар и коремът му тежи повече.

— Последвай ни — отвърна Стен кратко. — Без повече приказки.

Махони отново примигна, когато ножът на Стен изчезна… като че ли в ръката му. После затича след Бет и Стен по извиващата се тръба.

— Остави, Фейдал. Не знам как, но… си спомням какво е империя — каза Орон.

Махони понечи да попита нещо. Стен поклати глава.

— Разузнаване?

— Очи.

— Ах. И значи искаш моите хора… и аз самият да станем твоите очи?

— Не — отвърна Махони. — Мен всеки момент може да ме гръмнат.

Орон погледна въпросително Фейдал. Лицето й остана безизразно.

— Торесен нямаше да прати подир мен шефове на Тайните си служби, ако не беше напълно сигурен кой съм.