Алън Кол - Стен

— Торесен… шефът на Компанията, твой враг? — прошепна Фейдал.

— И искаш?

— Трябват ми доказателства за плановете на Торесен. Проникнах със „синя кутия“ в централните компютри на екзеците и там нямаше нищо за проект „Браво“, освен предупредителни пароли.

— Този… Торесен. За него, изглежда, въпросът е личен.

— Повече от деветдесет процента вероятно.

Стен се намеси.

— Какво става, ако се окаже там? И ти си прав?

— Изпращаме тук Гвардията. Императорът ще назначи някакво надзорно управление. Нещата ще се променят. За мигритата. За всички.

— Не е достатъчно — обади се Бет.

— Ще изгинем всички, докато скапаната ти Империя се намеси. Ти не знаеш ли? Ние, отрепите, не доживяваме до почтена възраст — намеси се Стен.

— Стен е прав. Един беглец от друга банда ни подхвърли… кога беше?

— Преди две смени — отвърна Фейдал.

— Каза, че е видял патрули в складовете. Мотаели се с… пушки за борба с… бунтовници — каза Орон и се усмихна, горд, че е успял да си го спомни. — Скоро ще проведат прочистваща операция. Ще ни пометат. А сме твърде много, за да ги избегнем.

— Колко са в твоята банда?

— В момента петнайсет — отвърна Фейдал вместо Орон.

Махони бързо пресметна. Малкото имперско подразделение разполагаше със собствен външен люк. Разследването щеше да мине без много шум, ако се добереше до това, което му трябваше…

— Прехвърляне отвън. За всички вас. На който пожелаете свят на Империята.

Стен се усети, че дъхът му е спрял. Пое си дълбоко дъх и погледна невярващо Махони.

— Мога да ви го гарантирам. Вие нападате щаба на Торесен. Донасяте ми всичко, на което пише „Проект «Браво»“. Всичко, което можете да доставите на кораба. Империята си спазва честно уговорките.

— Не мисля, че има нужда да… го обсъждаме. Прав ли съм?

Махони се изправи.

Нямаше нужда.

Патрулът се дотътри до края на маршрута си и спря. Прозя се. После се обърна и отново закрачи лениво по коридора.

Стен се промуши през вентилационната шахта в стената… дъх… дъх… крачка… нова крачка… напред. Крачеше в крак с пазача. В ритъм. С очи, приковани в гърба на часовия. По-близо. В крачка. В триметровата предупредителна зона. С очи в целта. С блокирано съзнание.

Лявата му ръка се стегна около врата на часовия. Той рязко изви главата на едрия мъж назад и ножът му се заби дълбоко в бъбрека му. Часовият изпъшка. Изхърка. Стен отстъпи встрани от отпуснатото тяло, повлече патрула назад към шахтата и го напъха в нея. Затича се по коридора, към входа на секцията на екзеците, напипа панела и натисна.

Отрепите бяха обмислили грижливо схемите на Окото, които Махони им бе описал слепешката из въздухопроводите над Центъра за посетители, и бяха напипали ключа.

Очевидно екзеците бяха много по-деликатни от теховете и мигритата. Повечето коридори, особено тези около апартаментите на хората от висшия ешелон, бяха шумоизолирани.

Панелът се отвори и Стен махна на останалите.

Останалите четиринадесет отрепи се изсипаха през тръбите и се понесоха към него. Един по един се промъкнаха през зева в стената. Орон се намираше в средата на колоната, с безизразно лице. Фейдал го поведе към вътрешната стена. Стен тихо изруга, молейки се дано паметта на Орон се върне бързо, защото ако се проваляха, повечето щяха да загинат сред Окото. Дори ако неколцина от тях успееха да се измъкнат в района на мигритата, щеше да последва безкраен поток от помитания.

Отново си даде сметка, че нямат избор. Бет мрачно се съгласи, а после потъна в колебания между нетърпението си да види нови светове и притеснението дали ще се приспособят към тях. Стен видя в това добър знак.

Зевът в стената се стесни. Стен се напъха вътре с рамото напред. Вратата сякаш се канеше да го притисне. За миг гърдите му се оказаха стегнати. Стен почти изпадна в паника, но съобрази да изпразни дробовете си и се промъкна.

Скупчиха се пред големите двойни врати към покоите на Торесен. Стен с любопитство докосна повърхността им. Груба. Зърнеста. Като проядена стомана. Но още по-груба. Зачуди се защо Торесен не бе поръчал вратата — дали не беше органична? — да се направи по-мека.

Бет настрои индикатора на друга честота и го опря до ключалката. Затвори очи… пръстите й пробягаха по превключвателите на налягането. Недоловимото за слуха налягане нарасна и отслабна в тъпанчетата на Стен. Последва прещракване. Главната ключалка се отвори.

Бет извади от кесийката на колана си пластмасова клечка, докосна нагряващия бутон и внимателно я опря в центъра на панела на вратата. Единият край на клечката, нагрят до температурата на човешко тяло, представляваше дубликат на пръстовия отпечатък на показалеца на Торесен. Стен се зачуди как Махони се е сдобил с него.