Алън Кол - Вълчи светове

— Но печалбите… — възрази Суламора. — Твърде много компании…

Вечният император вдигна ръка и го прекъсна.

— Виж, вече направих проучванията си. Тръгне ли една-единствена компания да експлоатира Ерикс сама, ще тръгне към сигурния си банкрут. Това е гранична зона в края на краищата. Значи, ако си съберете ресурсите, може да спечелите, това е предложението ми.

— Предложението ви?

— Да. Приеми го или го откажи. А, между другото… вашата последна молба да увеличим снабдяването на компанията ви с АМ2?…

— Да? — Гласът му трепереше.

— Размислете над този консорциум, може да го обмисля.

Тъй като целият източник на енергия (АМ2) се осигуряваше и контролираше от Вечния император, Суламора току-що се оказа изритан там, където щеше да го заболи най-много.

Вечният император удари още едно питие и тресна чашата на масата. Суламора подскочи.

— Ще ти кажа следното — каза Вечният император. — Ако ти хареса предложението ми за консорциум, мога дори да удвоя квотата ви за АМ2. Какво мислиш?

Суламора не беше толкова тъп, колкото изглеждаше. Предложението много му хареса.

— Да им удвоите квотата? — попита удивен Махони.

— Не, по дяволите — каза шефът. — Мразя ги тези рудни компании.

Махони го погледна недоумяващо и той махна с ръка.

— Всъщност, заради старите времена, може да я съкратя наполовина, след като сглобят консорциума.

Махони се втрещи.

— Искате да кажете, че всъщност смятате да ги пуснете в регион Ерикс? Забравихте ли колко далече стигнахме…

Вечният император вдигна ръка да го спре, ухили му се и го дръпна за перчема.

— Къде са поздравленията за гениалния ти шеф? Току-що ти спечелих още време, Махони.

Махони мълчеше.

Императорът схвана и се надвеси над масата. Сключи пръсти.

— Нещо не е наред ли, полковник?

Махони се колебаеше.

— Какво става, по дяволите?

— Нашият оперативен, Стен. Не мога да го повиша.

Императорът се отпусна в креслото.

— Което значи?

— По дяволите, ако знам, сър. Знам само оценката на корпус „Меркурий“: край на залаганията.

Императорът се пресегна за бутилката.

— Мамка му! Май току-що се прецаках.

— Той… той е… мъртъв?

— Опасявам се, че да, скъпа.

Паррал се наведе да утеши плачещата си сестра. София се притисна в него да намери топлина, след което рязко се дръпна и изтри сълзите си.

— Но как?

Паррал й отвърна с най-топлата си, братска усмивка.

— О, той се сражава храбро, както и всички. Но се боя, че попаднаха в капан. Загинаха до един.

София за миг погледна брат си в очите и се зачуди дали е вярно, дали брат й… не, това беше прекалено дори за Паррал.

Изхлипа и се отпусна в прегръдката му.

— Игън е мъртъв — съобщи по микрофона момичето от Лицея.

Стен само кимна. Нямаше нито време, нито сили за скръб.

— Мъртъв е — продължи момичето. — Излезе от укритието за продоволствие и го гръмнаха.

Виола млъкна. Седеше срещу Стен и гледаше някъде на хиляда метра зад и през него. Докато Стен успее да измисли какво да каже, Алекс я отведе настрана, извади терминала от раницата й и я накара да състави някакъв си доклад за състоянието на силите.

Не че имаше нужда. Цифрите бездруго се бяха набили в мозъка на Стен.

Включен състав: 670 (Стен беше кацнал със 146 от своите наемници плюс 524 сподвижници.)

Наличен състав: 321.

„Няма що, страхотен водач излезе от теб, полковник — изсмя се саркастично умът му. — Само 50 процента жертви. Голяма работа си. И какво ще правиш сега?“

Чу зад себе си някакъв звук, обърна се и видя дотътрилия се Матиас. Той се присви до Стен и го зяпна напрегнато, с пребледняло лице, с очи, пълни с гняв и омраза. Омраза… не към Стен… но…

— Баща ми — промълви той. — Той ли е дал заповедите да ни изоставят?

Стен се поколеба, след което каза съвсем искрено:

— Не знам.

— Собствения си син! — изсъска Матиас. — Моите сподвижници…

Стен потупа младежа по рамото.

— Сигурно е бил Паррал. Паррал играе своята игра.

Матиас отри с ръкав мръсното си лице.

— Трябваше да го допусна… — Гласът му секна, а Стен се стегна. Трябваше да започне да мисли, не да говори, не да изпитва самосъжаление.

— Матиас — отсече той и младежът се сепна. — Върни се при хората си. Чакай заповедите ми.

Матиас кимна сковано и запълзя обратно към позицията си.

Стен предпазливо вдигна глава над бетонния блок и се огледа. След като разбраха, че транспортните съдове на Паррал са ги изоставили, оцелелите бяха заели кръгова отбрана в четирите карета на унищожените машинни цехове. Бяха се окопали и чакаха.