Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

И тогава се случи последното, което шестимата главорези можеха да очакват. Стен плесна бутона на следа на автоматична орбита, откачи предпазния ремък и скочи през борда върху другия гравислед.

Превъртя се във въздуха и автоматично измъкна ножа, докато умът му оглеждаше за мек участък, където да стъпи.

„Участъкът“ се оказа първият мъж. Петите на Стен прекършиха гръбнака му и той падна на колене — под размахания като тояга уилигън на втория, — изправи се и разперените му пръсти се врязаха през очните кухини право в мозъка.

При падането на втория труп Стен се развихри. Ножът му перна китката на третия, ръката отхвърча и кръвта плисна по шейната. Мъжът зяпна фонтана от кръв, залитна и потъна в забвение.

Стен така и не забеляза, че е на автоматичен пилот, понеже зърна замахналия към него дълъг гвардейски нож. Блокира го с кристалното си оръжие и острието му се хлъзна през твърдата сплав. Четвъртият мъж не успя дори да реагира, когато стоманената пета на Стен изхвърча нагоре и пръсна черепа му.

Въздухът се йонизира, Стен се хвърли по очи и се плъзна по металната палуба, а куршумът на уилигъна изсвистя над главата му. Инерцията го отнесе напред и единият му крак се подхлъзна върху локва кръв.

Стен пое удара, но ръката му с ножа замахна навън. Широкото острие пое петия точно под колана и го преряза през гръбначния стълб. Живото все още тяло се сгърчи и рухна назад върху пилота, който се мъчеше да откопчае ремъка.

Стен се срина в седалката на помощник-пилота, запъна крака в пода и дръпна лоста нагоре.

Пилотът се беше измъкнал от сриналото се върху него тяло и се беше изправил. Стен посегна към него. Имаше намерение да вземе поне един пленник и да му зададе няколко много сериозни въпроса.

Но пилотът хвърли само един поглед към оплескания с кръв Стен и тънкото сребристо късче в ръката му, което беше самата смърт, изпищя и се хвърли през борда.

Стен посегна да го хване, но закъсня. Успя само да го изгледа как се върти с писък във въздуха.

„Стегни се… стегни се… — Състоянието на изключен ум приключи, бойната лудост заглъхна и Стен се изруга. — Дишай… дишай…“ Той се намести в седалката, без да обръща внимание на кръвта, събираща се на локви по палубата на грависледа.

Разумът се върна и Стен погледна петимата мъртви в шейната. „Хайнис може да открие нещо за тях“, каза част от разсъдъка му. „Не е толкова важно — отвърна друга част. — Не вярваш в съвпадения. Отиде при Хаконе. И ти предложиха песни и танци. На тръгване някой се опита да те убие.“

С имперските пълномощия, които му бяха предоставили, Стен имаше достатъчно основания да арестува Хаконе и да приложи всички необходими средства, в това число мозъчно сканиране, за да разбере как Хаконе се е овързал в заговора за убийство на Императора.

Но това решение беше прекалено лесно.

Кой знае защо, му се струваше, че една толкова явна и речовита личност като Кай Хаконе не може да е главният инициатор, стоящ в дъното на заговора.

Мъглата се вихреше около дългия, брилянтно черен кораб, кацнал на площадката за приземяване, която бе само малко по-дълга от него. Мощните фарове осветяваха товарните кейове, по които мъже и жени товареха екипировката и се качваха.

Площадката се водеше в регистрите на Първичен свят като база за кацане и излитане на тактическия/авариен имперски флот, но всъщност се използваше само от Императора за пристигания и заминавания, които той не държеше да види лъснали на видеоекрана.

Самият кораб беше също така ненатрапчиво скрит за любопитни очи. Според регистрите той беше конструиран като имперски търговски кораб (пътнически) „Нормандия“. Луксозен, свръхскоростен лайнер, прибран на склад след третия си курс.

Външно „Нормандия“ наистина приличаше на конвенционален лайнер, но беше построен само с една цел — да бъде транспортното средство на Императора, било за секретни мисии или за ваканции. Разполагаше с въоръжение на флотски унищожител и с двигател на флотски кръстосвач.

За поддръжката на „Нормандия“ бяха необходими по-малко от сто души екипаж — корабът бе автоматизиран по последна дума на науката. Това не означаваше, че е претъпкан, тъй като най-големият процент от вместимостта на „Нормандия“ беше зает за жилищния сектор на Императора. Подвижните стени и палуби позволяваха на Императора да уреди всичко, от частно събиране до заседание на висшия имперски съвет.

Тъй като корабът официално не съществуваше, не се налагаше да се безпокоят за съответните разрешителни. Щом се наложеше, не беше трудно „Нормандия“ да приеме една или друга идентичност на „събратята“ си.