Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

„Нормандия“ беше може би най-голямото конструирано някога съоръжение на плаща и кинжала.

— Марр, ти не си нормален. Тук не е възможно никакво замърсяване.

— А ти само говориш — изсумтя Марр. — Казвам ти, надушвам пушеците от двигателя.

Марр и Сенн бяха може би единствените доставчици на провизии в историята, получили достъп само след външен оглед.

Стояха недалече от „Нормандия“ и наблюдаваха как снабдителите им вкарват контейнерите в недрата на кораба.

— Е, добре, има замърсяване. Да ти имам деликатните ноздрички. Но какво значение има това за рибата? Тя е в цистерни, няма да умре.

— Само се притеснявам, че онези същества, таанците, могат да приемат храната ни за оскърбление — каза Марр. — Много ли ще ти хареса ние да се окажем виновни за провала на тази конференция поради лошо храносмилане?

Предутринното им дърлене бе прекъснато от приближилия се старши субадар Лимбу. Офицерът гурка беше в пълно бойно снаряжение, чак до уилигъна и ножа кукри, прибран надлежно в ножницата на гърба. Той отдаде чест.

— Тази риба — посочи гурката. — За моите хора ли е?

— Не е, Читаханг. Имам достатъчно дал, ориз и соястек да превърна всеки от вашите наици в балони, на какъвто започвате да приличате.

Читаханг инстинктивно погледна към корема си, но се усети.

— А! Добре. Но ще ви издам една тайна. Това издутото не е шкембето ми. Налага ми се да си навивам някои други органи над колана. — Ухили се, смигна и се върна да надзирава товаренето на хората си.

— Марр, мислиш ли, че ще се оправим с тези кафяви човечета?

— Едва ли. — Марр се обърна. — Нашият безстрашен водач пристигна.

До „Нормандия“ кацнаха пет големи планера и от тях заслизаха хора.

— Виж, онзи чревоугодник Суламора е с Императора — изсъска Сенн. — Той пък защо е поканен?

— Аз не съм Императорът, скъпи, но предполагам, че след като той е имперският търговец, сигурно е свързано с някакви търговски права с тези таанци… Сенн, сигурен ли си, че сме подготвени?

Марр и Сенн бяха предупредени да осигурят продоволствието скоро след като бе уредена срещата между Императора и Таан. Веднага бяха проучили вкусовете на таанците и особено на техните „владетели“. За щастие в четиридесети век видеозаписите на екзотични кухни все още бяха популярни. Бяха осигурили всичко, от живи скариди до все още растящи зеленчуци. Плюс няколко изненади от тяхна страна, доколкото всеки снабдител смята, че може да изкуши клиента.

Затрополиха подковани подметки и преторианците на бегом се строиха. Полковник Ден Фоли ги прегледа и частта пое с маршова стъпка към борда.

— Имаме ли достатъчно? — обезпокои се Марр.

— Дали имаме достатъчно! Сто петдесет и пет преторианци! Нишестето и суровият протеин ще ни стигнат да ги направим щастливи за цяло хилядолетие. Трийсет гурки. Екипажът, с техните си дажби. Императорът — кой знае той какво ще иска… Суламора… Взех любимите му рецепти от неговия готвач. Достатъчно екстри за тези таанци, дори ако поискат да нахранят гладните си орди. Готови сме, любими.

— Да, но ние — ти и аз — какво ще ядем?

Мембранките на Сенн се сгърчиха угрижено. Бордовата аларма изкънтя.

Последните товари с продоволствие отидоха на борда и люковете се затвориха. Планерите се разчистиха от площадката, двигателите на „Нормандия“ засъскаха по-силно и тя се издигна във въздуха.

След като напуснеше планетата, „Нормандия“ щеше да се срещне с една ескадра унищожители и армада кръстосвачи. На тези имперски матроси бе съобщено само, че трябва да придружат един кораб, да предотвратят всякакъв възможен инцидент с този кораб, след което да се върнат в базата си. Нямаха никаква представа, че Вечният император е на борда, нито че срещата му с таанските владетели е единственият шанс да се предотврати евентуална галактическа война.

Групата седеше тихо около огромната маса — главната готварска маса на Фрай. Настроението беше потиснато. В другия край на масата Хайнис разсеяно шареше с очи по миниекрана си. Срещу нея седеше странно притихналият Алекс — от време на време поглеждаше изпод вежди към Лиз, която набираше няколко последни команди в неизменната си контролна единица.

Стен влезе с пачка разпечатки под мишница и забеляза вдигналите се към него, изпълнени с очакване погледи.

— Не — каза той, — нямам нищо… но мисля, че съставих нещо като шантава карта, от която всички можем да скочим.

Те се оживиха. Стен започна да раздава листовете.