Алън Кол - Завръщането на императора

Кенна откри, че му е лесно да бъде открит с Рашид, защото… този човек разбираше, по дяволите! Беше абсолютно наясно! Следващият въпрос обаче го изхвърли във временна орбита.

— Защо ми казваш всичко това? — попита Рашид. — Какво мислиш, че бих могъл да направя? Аз съм само корабен готвач. При това метежник.

— Хайде стига — изпелтечи Кенна. — Можеш да спреш с преструвките. Тук си сред приятели. Освен това вече бях уведомен. Знаех, че ще пристигнеш.

— Кой ти каза? — поинтересува се Рашид.

Кенна прецени, че това е изстрел в мрака — затова реши да отговори.

— Не е някой, когото мога да посоча — каза той. — Разбрах го от тайни канали. Бяхме уведомени, че „Сантана“ носи товар, който бих бил пълен глупак, ако не разследвам. Но най-важното — беше ми казано, че на кораба ще има мъж, приел ролята на корабен готвач. И че той е най-добрият, що се отнася до политически стратегии. Не мога да ти опиша как се почувствахме, когато разбрахме, че някои важни особи от други светове ни подкрепят. И че спасението ни е на път.

Рашид се замисли. Поради някаква необяснима причина всичко му се струваше правилно. Макар че се чудеше защо тези чуждоземци не са си направили труда да уведомят и него. Погреба тази мисъл. Това беше друг тест, може би последният.

— Добре — каза той. — Намерихте своя човек. На ваша страна съм.

Кенна въздъхна с облекчение.

— Кой още е в надпреварата? — попита Рашид.

— Само още един. Солон Уолш. Но той няма никакъв шанс. Макар че е привлекателен политик, има зад гърба си три кампании. Но е млад. И глупав.

— Какво иска?

— Реформа — процеди Кенна сухо. — Опитва се да открадне щафетата от мен, предполагам. Защото това е основата на моята платформа. Уолш няма никакви собствени идеи.

— Може би Йелад е зад гърба му — предположи Рашид. — Но тайно. Уолш има за цел да отвлече част от тези, които ще те подкрепят.

Кенна се стресна за миг, после се успокои. Точно това си мислеше и той.

— Добре… ето какво ще направим — продължи Рашид. — Трябват ни три неща. Първо — Чучело. Второ — Идея.

Отпи солидна глътка от чашата с бренди, която Кенна постоянно допълваше от началото на срещата.

— Какво е третото? — попита Кенна.

— Лесно е — промърмори Рашид. — Ще откраднем изборите.

Бедните и кротките може никога да не наследят земята, но понякога могат да я разтърсят по-лошо и от най-разрушителното земетресение.

Заради хемороидите си Наполеон беше спал лошо в нощта преди битката и бе задрямал на следващия ден. Двайсет и пет хиляди от войниците му загинаха и той престана да бъде император.

Три жени шифровчици участваха в заговор. Тайните на земния Трети райх бяха разкрити. Поне десет милиона германци загинаха.

Зоран спомена през кикот какво беше докладвал един от техните луди умове. Имало ново място за поклонение, каза тя, докато клатеше глава при мисълта за лековерността на своите последователи. Не било планински връх, където Вечният император се е разкрил пред верните си последователи, нито огромна купчина от патерици, изоставена след като той е творил чудеса.

— Хлябовете и рибите — кис-кис-кис — могат да послужат за сравнение — продължи тя. Кес остана безизразен. — О, моите извинения — каза. — На Земята е имало древен култ. Последователите му са се наричали християни. Та хлябовете и рибите участват в едно от техните чудеса. Нашият последовател разказва за нещо подобно. За яйца — ки-кис-кис — за бога. Не че били милиони, нито че ги раздавали, за да заситят гладните. Продавали ги. Имало малък ресторант на космодрума на света, наречен Йонгчукл. Не мога да го открия в атласа, но предполагам, че си съществува някъде.

Според послушника на Зоран там сервирали предпочитаната от Императора храна. И използвали точно неговите рецепти.

— Или поне — добави тя — тези, които ни бяха известни, преди Вечният император да се оттегли за известно време. Малък… наш — кис-кис-кис — фетиш. Аз самата съм приготвяла и съм се наслаждавала на някои от тях.

Интересът на Кес се разпали — Вечният император наистина се смяташе за майстор готвач. Но ако Зоран беше приготвяла някои от рецептите… тогава информацията не значеше нищо. Сигурно собственикът на ресторанта също се е добрал до тях.

Но не, продължи Зоран. Рецептите били дадени на собственика от мистериозен готвач, който се е появил, работил известно време и после е изчезнал.

— Нашият човек е взел това за предзнаменование. Разбира се, той се кълне, че описанията на този мистериозен мъж в бяла престилка са точни, но и какво друго ще чуем от някой, търсещ чудеса. Както и да е. Когато Императорът избере да се завърне след прекараното със Свещените сфери време, съмнявам се, че ще го направи точно с мазна лъжица в ръка.