Алън Кол - Завръщането на императора

Скинър не можеше да разбере какво се е объркало. Капитанът на окръга й беше казал, че това е фасулска работа. Малка услуга за тайрен Йелад, която щеше да се отрази добре на досието на Скинър.

От нея се искаше да достави товара от „Сантана“. Няколко лични и тайни вещи за тайрена. Работа, която трябваше да се свърши с обичайната за Скинър дискретност.

Използването на стачкоизменници не беше необичайно, нито дори провокиращо. В такива случаи човек се обръщаше към разпоредителя на съответния профсъюз, който щеше да отпусне необходимия брой същества за извършане на работата. Таксата за ползване беше двойно по-голяма от обикновената надница — след което на стачкоизменниците им се позволяваше да разтоварят, а разпоредителят плащаше на доставчиците. Запазваше тлъст дял и за себе си, разбира се. И така и трябваше. Самата Скинър беше спечелила доста по подобен начин в работата си като полицай.

Добре, какво тогава се беше объркало? Бяха докарали разтоварващата машина до кораба, но никой не беше излязъл от него. Скинър беше натиснала клаксона нетърпеливо, за да даде знак. Никакъв отговор. Още веднъж. Пак без резултат. Що за игра беше това? Имаше достатъчно мордида в джоба си, за да плати на всички — от капитана до последния моряк на „Сантана“, ако се наложеше.

Разпоредителят излезе от кабинета си. Ако се съдеше по изражението му, чакаше я дълбок дракх.

— Разкарай се оттук! — излая й той.

— Защо, по дяволите? Имаме сделка, не помниш ли?

— Сделката отпада. Единствената причина да те уведомя, вместо да пратя няколко от момчетата да те ступат, е, че сме правили бизнес и преди. А сега се махай.

Скинър избухна и тъкмо се канеше да стовари нарастващия си гняв върху този безполезен боклук, когато се чуха одобрителните викове. Извърна се да посрещне новата заплаха и зяпна.

Това беше солон Кенна! Приближаваше се с голяма група помощници, огромна тълпа работници на КДТ и новинарски екип. О, божичко. Усети, че е време да се маха. Трябваше да се досети по-рано. Беше годината на изборите. Всъщност изборите бяха само след две седмици, което правеше нещата още по-лоши. Особено след като съперник на тайрен Йелад беше самият Кенна. Да върви по дяволите окръжният капитан. Тя се омиташе.

Солон Кенна застана пред кораба. Беше внушителен, застаряващ мъж, който имаше осанката на опитен политик и наистина беше такъв, Носът му беше почервенял от многото часове, прекарани с бутилката, но очите и инстинктите му бяха все така изострени. А в усмивката му можеше да потъне цял хипопотам. Сега той насочи цялото й очарование към питомния си новинар.

— Няма да говоря повече за вероломството на моя опонент. Вместо това ще оставя фактите да говорят сами. Скоро те ще се разкрият пред вас, когато уверя малтретираните и честни работници вътре, че са сред приятели — и те излязат с ужасяващото доказателство за алчността на тайрен Йелад.

— Задръж за секунда, шефе — каза новинарят. — Сигурен ли си, че искаш да кажеш вероломство? Искам да кажа, да наречеш нещастника торба, пълна с лъжи, може да е малко прекалено. Де да знам. Думата е някак… тежка. Може да накара хората да си помислят, че си се изчерпал.

— Няма проблеми, направи го както решиш. Вярвам на професионалната ти преценка.

— Втори въпрос. Как да наричаме тези приятели? — попита новинарят. — Не искаме да споменаваме, че са метежници, нали? Искам да кажа, не това е важното, нали така?

— Определено не — съгласи се солон Кенна. — Това, което наблюдаваме тук, е несправедливост в огромни мащаби.

Преди да успее да продължи, се чуха развълнуваните викове на работниците на дока, когато главният люк на товарното отделение се отвори и опърпаните членове на екипажа заизлизаха.

Рашид остана встрани и наблюдаваше със странен и някак професионален интерес как се развиват събитията. Питкерн се оказа подходящият човек за интервюто. Другите метежници взимаха пример от нея и според Рашид свършиха добра работа. Но контрабандният товар щеше да се окаже решаващ, така или иначе. Кенна подходи като опитен професионалист. Изражението му се променяше от тъга към гняв, предизвикан от алчността на тайрен Йелад, позволил си да изразходва намаляващите запаси от АМ2, за да си достави скъпи луксозни стоки, докато собствените му хора умираха от глад.

Не беше зле, помисли си Рашид. Макар, че човекът имаше лошия навик да си служи с твърде сложни думи без нужда. Нямаше значение, че ги използваше неправилно. Хората и без това нямаше да го разберат. Най-вероятно обаче щяха да решат, че говори твърде помпозно. И все пак повечето му изстрели попадаха в целта.