Алън Кол - Завръщането на императора

Кес се свърза с Йонгчукл. Нареди на най-кадърните и опитни психолози от света да разговарят с члена на Култа — както и с всеки клиент на ресторанта, виждал готвача.

Описанията се различаваха, разбира се, но като цяло отговаряха напълно на облика на Вечния император. Кес поиска да разпитат собственика на ресторанта.

Той обаче отказа да сътрудничи. Направо изхвърлил следователите от заведението си, наречено, отбеляза си Кес, „Последен взрив“.

Кес нареди да проследят собственика на име Патипонг. Мъжът сменяше дрехите си и се измиваше, преди да затвори заведението, така че електронните устройства за проследяване нямаше да свършат работа. Експертите по наблюдението, сами или в екипи, се опитаха да го проследят. Патипонг успяваше да се изплъзне от всички, всеки път, и се появяваше на следващата сутрин, за да отвори „Последен взрив“, като се усмихваше, сякаш нищо не се е случило и изобщо не е забелязал вниманието, което му оказваха.

Кес понечи да нареди ареста на Патипонг, но се отказа. Беше напипал нещо. Най-накрая. Не биваше да се паникьосва. Нито да прибързва с решението.

Каза на Лагут и компютърния екип да качат и анализират данните от всички събития, случили се на този свят през последните шест години, като се концентрират върху последните няколко месеца. Ако мистериозният готвач беше Императорът, едва ли бе използвал дълго Йонгчукл за база. Поне така реши Кес — без да има каквото и да е основание за подобно предположение.

Компютърът откри имение, всъщност само останките му. От няколко поколения то беше, заедно с редица други притежания, било собственост на много богато и много загадъчно семейство от друг свят, което никога не го посещавало. Наскоро обаче някакъв кораб беше кацнал в земите на имението и от него слязъл мъж. Корабът излетял веднага. Мъжът явно бил наследникът на семейството. Прекарал там известно време в уединение, а после изчезнал. На служителите в имението било платено, сградите били разрушени, а земите — дарени на правителството. Имението — както и собственикът му — вече бяха станали любимата мистерия на местните медии. Разрушаването му бе предизвикало сензация. Но повече информация нямало и историята се позабравила.

Имение, помисли си Кес развълнувано. Снабдено с най-съвременна библиотека и компютър. Това беше достатъчно. Нареди Патипонг да бъде арестуван. Двама от най-добрите агенти на Йонгчукл отидоха да заловят дребния мъж. Патипонг уби и двамата и изчезна още веднъж, този път завинаги.

Кес изпадна в изгаряща ярост. Насили се да помисли отново. Не, станалото не беше провал. Трябваше да анализира събитията. Разузнаването се беше провалило — не особено учудващо. Но изкуственият интелект…

Той подложи Йонгчукл и световете около него на всеки възможен анализ. И откри каквото търсеше.

Проучването на Кес почти беше приключило.

Започна с Чучелото.

Рашид си стоеше тихо вече повече от час, докато Кенна се договаряше със солон Уолш. Дори прозорливата помощничка на Уолш, Аври, престана да му обръща внимание, докато шефът й продължаваше политическата игра на ухажване с Кенна.

Професионалното мнение на Рашид беше, че Уолш има повечето от качествата на идеален кандидат. Беше млад и доста привлекателен. Говореше без запъване. Имаше уверен и ясен поглед. По дрехите му нямаше петна от храна, а внимателно нагласената му шапчица имаше очарователния навик да се плъзва настрани след няколко минути разговор. Това му придаваше по-спокоен и непресторен вид. Явно Уолш беше получил експертни съвети.

От него се излъчваше и честност. Може би заради пълната му липса на интелект. Този откровен поглед на широко отворените очи се дължеше на факта, че зад „оптичната система“ нямаше нищо. Но глупостта можеше да се превърне в най-големия актив на кандидата — стига да слушаше подходящите хора. Рашид реши, че в случая това е Аври.

— Изненадан съм, че има толкова много общи идеи, които ни свързват — заяви Уолш, когато политическият танц мина в по-спокойна фаза. — Нямах представа, че това е становището ти за таксите например. Удивително! След толкова време споровете между нас изчезват просто така.

Той щракна с пръсти, за да илюстрира думите си.

Солон Кенна се усмихна благо, бащински.

— Недоразумения — каза той, — това е всичко. Виждаш ли какво става, когато две честни същества говорят откровено?

— Чудесен дракх — прекъсна го Аври. Уолш хвърли на помощничката си притеснен поглед, готов да се отметне, ако тя даде знак. Добре. Можеше да го използват. — Но докъде ще стигнем? Каква е сделката? Трябва да има сделка, иначе не би хвърлял всичкия този прах в очите. Е, ако мислиш, че солон Уолш ще приеме някаква незначителна печалба и ще се оттегли просто така… Не знам… Какво точно имаш наум?