Алън Кол - Завръщането на императора

Кенна дори не примигна. Още една точка за него. Рашид ставаше все по-уверен в успеха на плана си.

— Винаги по същество, млада Аври — каза меко Кенна. — Ще позволя на господин Рашид да ми помогне тук. Необходимо е да подчертая, че неговите правомощия са далеч по-големи, отколкото мога да изразя. Далеч по-големи.

Очите на Аври се присвиха, когато Рашид се присъедини към играта.

— Солон Кенна и аз разгледахме въпроса от всички възможни ъгли — започна Рашид. — Всъщност всички са съгласни, че промяна трябва да има. Тайрен Йелад вече се е изчерпал. Проблемът е, че както и да цепите тестето, Йелад винаги печели. Защото Уолш и Кенна се обезвреждат взаимно. Прав ли съм?

Аври кимна. На устните й се появи подобие на усмивка, от която Рашид разбра, че трябва да надхвърли мордидата на Йелад и следизборните обещания.

— И така. Солон Кенна предлага да се оттегли. И да прехвърли подкрепата си на вас. — Той кимна към поразения Уолш.

Последва изненадано шушукане, но Рашид успя да привлече отново вниманието им и продължи с подробностите. Кенна щеше да даде голяма сума на Уолш, а от него се очакваше да се заеме сериозно с кампанията си, да разлепи името си навсякъде и да поработи върху речите си. Но това щеше да е само повърхността. Истинските пари щяха да се насочат към няколкото могъщи окръга с голям брой независими избиратели, хора, които изчакваха до последния момент, за да могат да получат най-доброто заплащане.

Междувременно Кенна щеше да проведе скучна кампания и да остави част от подкрепата да се оттече от него.

— Два дни преди изборите — продължи Рашид — Кенна ще се оттегли. Ще каже, че е получил прозрение, дължащо се на убедителните думи на неговия достоен опонент — самия солон Уолш. После ще ви даде подкрепата си.

Не приеха веднага. Никой никога не го прави. Поискаха сериозни уверения, че няма да има предателство в последния момент. Този ангажимент беше поет. И останалите условия бяха договорени. Уолш щеше да стане тайрен. В замяна Кенна щеше да получи дори повече влияние отпреди. Аври изобщо не се интересуваше от отстъпките. Вълнуваше я мисълта да стане стане кукловода зад трона на тайрена.

— Все още не е достатъчно — опонира Аври. — Дори да обединим силите си, Йелад ще има предимство. Има твърде много независими избиратели. Може би ще успеем да спечелим голяма част от тях. Но всъщност той държи документацията. Винаги може да ни надвие, като включи мъртвите в гласуването.

Аври намекваше за ужасно старомодната система, която все още се използваше на Дюзабъл. На шега се говореше, че никой не умира наистина. Смъртните актове потъваха в компютърните хранилища на Йелад и името на човека оставаше в избирателните списъци. Когато хората на Йелад видеха, че вотът не е в тяхна полза, караха мъртвите да гласуват. Или пък отсъстващите живи — тези, които бяха емигрирали от Кайренес, но все още не бяха заличени от избирателните списъци.

Разбира се, Йелад не можеше да бъде прекалено безогледен в употребата им. Милиони и милиони несъществуващи избиратели щяха да се окажат твърде много дори за корумпирания Дюзабъл. Привидностите бяха важни. Така че персоналът на Йелад следеше бдително истинската ситуация с гласуването, което беше лесно благодарение на умишлено избрания остарял метод на гласуване с електромагнитни карти. Първо, всяко зряло същество по закон беше длъжно да гласува. Системата с подкупите можеше да не проработи, ако не участваха всички в играта — физически и психически. Второ, всеки човек се регистрираше при солон по свой избор. При гласуването се представяше идентификационна карта и вотът се записваше върху нея, за да може окръжният капитан да го разгледа по-късно. Толкова за тайното гласуване. И накрая — гласоподавателите трябваше физически да отидат на местата за гласуване, вместо да гласуват от компютъра си вкъщи, за разлика от повечето жители на Империята. Това даваше на вещ крадец като Йелад всякакви възможности за измама.

— Как ще се измъкнем от тази клопка? — попита Аври.

— Помислили сме за това — отвърна Рашид. — Няма да е лесно, но трудностите правят играта забавна. Бихме искали обаче да запазим тази част в тайна, ако не възразявате.

Никой не възрази. Кенна поемаше целия риск. Аври знаеше, че никой няма да се разсърди на Уолш. Той беше просто Чучелото.

Сделката беше сключена. После Рашид премина към следващата част: Идеята. Йелад представляваше статуквото, Кенна — работниците. А Уолш нямаше нищо, освен празни думи. Трябваше му цел. Рашид имаше предвид уловката „Гринго“. Никой в стаята не знаеше произхода на термина с изключение на Рашид, а той нямаше да го разкрие. Но всички бяха наясно какво се има предвид. Хвърли вината на външна сила, някой голям и далечен, на когото можеш да припишеш всички неприятности.