Алън Кол - Завръщането на императора

Внимаваха да не изтъкват истинските причини — като например доста голямата вероятност Махони да ги подозира в убийството на Вечния император. Така че бяха предпазливи в очернянето му, особено пред най-новия член на управителното им тяло, полковник Пойндекс.

Дори и да се учудваше на невероятната параноя на новите си колеги, Пойндекс с нищо не го показваше. Беше се присъединил към тях, готов да разшири влиянието си колкото е възможно. Заради това и не направи никакъв опит да потуши гнева им.

Тайният съвет искаше глави, и то веднага.

Пойндекс използва всичките си умения, за да им помогне да се разправят с колкото е възможно повече хора. Беше съставен нов и още по-голям списък от заподозрени. Ловци бяха изпратени да ги издирят и да ги изправят пред експедитивното правосъдие. Пойндекс внимаваше подписът му рядко да попада върху тези заповеди, а когато това се наложеше, винаги да бъде на последно място след другите петима.

Чистката не се възприемаше добре от топящите се съюзници на Съвета. Много от жертвите имаха приятели или роднини сред тях. Пойндекс съзнаваше, че това не може да се избегне. Надяваше се, че Съветът ще задоволи жаждата си за мъст, преди да се удави в кръвта, която проливаше — а той правеше всичко възможно да запълва списъците със същества, които нямаха особено значение за никого.

Само в едно ги възпря, макар и деликатно. Когато започнаха да търсят нови жертви, от които да заграбят АМ2, той заяви категорично:

— Мисля, че трябва да отложим този въпрос за известно време.

— Дай ни поне една основателна причина за това — изръмжа Ловет.

— След инцидента с Хонджо — продължи Пойндекс — дори кръгъл глупак би се усетил, че истинската причина за нападението ви е била да вземете АМ2. И че те нямат никакво участие в какъвто и да е заговор.

— Разбирам какво имаш предвид — обади се Малперин.

— Проклятие! — избухна една от близначките Краа. — Какво значение имат някакви си Хонджо? Шайка бандити — това са те. Всеки го знае. Не се ползват с особени симпатии.

— Възможно е — каза Пойндекс, — но ако веднага нападнем друга богата на АМ2 система — независимо на какво основание, — тогава всичките ни съюзници ще се почувстват потенциални бъдещи цели.

— Напълно вярно — съгласи се дебелата Краа. — Със сестра ми набелязахме някои подходящи кандидати, които няма да събудят подозрение.

— Сигурен съм в това — отвърна Пойндекс — и мисля, че всички ваши съображения трябва да бъдат взети под внимание. Но не сега. Не още. Или ще загубим твърде много от поддръжниците си.

Те оцениха мъдростта на думите му. Но за да се подсигури, Пойндекс предложи като част от чистката да бъдат предприети някои особено кървави действия. Това им помогна да се поуспокоят. А също така и да започнат мащабното начинание да доведат съществата, отговорни за кражбата на АМ2, на съд. Пойндекс беше надушил „гнилата риба“, която Съветът се опитваше да скрие: Йън Махони, бивш шеф на същия разузнавателен отдел, който той командваше. Много интересно. Беше ли Махони просто крадец? Може би. А може би не. Защо колегите му толкова се страхуваха от него?

Сигурен беше, че по един или друг начин скоро ще види цялата картинка и тази информация щеше да му послужи добре. Междувременно, като младши член на Тайния съвет, той се стараеше да угоди на всички.

Освен него още един от членовете на Съвета беше сравнително доволен.

Кес откри, че му е трудно да прикрие скуката си. Изобщо не го вълнуваше какво ще произтече от всичко това. Положи усилия да изглежда заинтересуван и да изказва мнението си, когато му го поискат. Но в този ден на гнева Кес беше получил изключително добри новини.

Информационните бази данни на неговия единствен по рода си компютър бяха натъпкани догоре, благодарение на Лагут, Пойндекс и цял взвод от историци — книжни плъхове. Компютърът обработваше събраните данни от няколко седмици и най-накрая разполагаше с всички факти и с половината слухове, които се ширеха за Вечния император.

Кес едва събра смелост да формулира въпроса. Вярата беше хубаво нещо — но само вяра не стигаше. Като учен и изобретател, Кес разбираше това по-добре от всеки друг. Луд ли беше да си въобразява, че Вечният император не е мъртъв? Въпреки всички доказателства? Въпреки свидетелите? Въпреки записа на самото покушение?

Само компютърът можеше да даде отговор. Беше му предоставена всяка подробност около известните предишни покушения срещу Императора. Но какво щеше да прави, ако попита, а вероятността се окаже неприемливо ниска? Кес беше сигурен, че подобен отговор ще го тласне към пълното умопомрачение. Но ако не попиташе, нямаше никога да разбере. Буквално беше в позицията на същество, на което са съобщили, че вероятността да продължи да живее е известна величина. Оставаше му единствено да надзърне в кристалното кълбо, за да узнае каква е. Да погледне беше също толкова трудно, колкото да не й обърне внимание.