Алън Кол - Завръщането на императора

— Бързо схващаш — кимна Питкерн. — Разбира се, другите още не са го осъзнали.

— Колко участват?

— Десет. С теб ще станат единайсет.

— Не е зле за начало, но предимството не е наша страна. Ако развеем черния флаг, ще си навлечем страхотни последици. Особено ако някой офицер бъде убит или оставен да умре. Властите стават враждебни, когато се случи такова нещо. Ще ни преследват и ще ни избият.

— Говориш, сякаш имаш известен опит?

Рашид понечи да отговори: „Не и през последните хиляда години“ — но се спря. Откъде му хрумна това? Той не беше Матусал.

— Чел съм по въпроса — каза на глас. — Но да кажем, че все пак дракхът се забърка. Какво тогава? Ще имаме кораб. С половината от горивото в резервоарите. С товар. Какво ни дава това? Тази развалина не е подходяща за контрабанда, а пирати съм виждал само на живино. Да кажем, че се отправим към първото контрабандистко скривалище, което успеем да открием. Какво ще получим за товара? Или пък друг въпрос: Накъде ще се отправим? Към някоя пустош с канибали или затънтен край, където да ударим Моран по главата, да скочим от кораба и да живеем с това, което имаме?

— Добри въпроси — кимна Питкерн, след като помисли малко. — Имаме нужда от още информация, за да решим какво да правим. Проблемът е да не вземе някой да превърти и да забърка кашата.

— Тук са само дванайсет горили, не би трябвало да те затруднява да ги държиш изкъсо — заяви Рашид.

— За известно време — съгласи се Питкерн. — Мога да се справя. Но те няма да се въздържат дълго. Най-добре е бързо да открием информацията.

Четири корабни дни по-късно успяха. Крайната им цел беше Кайренес — по-точно, главният свят Дюзабъл.

— Това не е хубаво — отбеляза Питкерн. — Била съм там, макар и за кратко. Ако е имало и едно почтено същество в цялата система, не съм го срещнала. Освен това са в икономическа депресия. Ако напуснем кораба там, ще останем без работа за дълго време. Ти знаеш ли нещо за Дюзабъл?

Рашид тъкмо щеше да каже „не“, когато нещо го накара да спре. Внезапно осъзна, че знае адски много за системата. Както и за начина, по който протичат нещата там. Но не можеше да си спомни някога да е ходил там или да е чел нещо за Кайренес.

— Малко — каза той. — Това едно на ръка. Сега ще е много хубаво, ако разберем какво превозваме.

— Попитах Моран. Шамароса ме.

— Херкулес помага на тези, които си помагат сами.

— Моли се на своите богове. Аз ще се придържам към Джек Лондон. Ако решим да се прокраднем зад въздушната камера и Моран види алармата да просветва, и двамата с теб ще се озовем в космоса, преди да се усетим.

— Алармата към въздушния шлюз е обезвредена от около седмица. Уверих се, че поне един от костюмите е здрав. Сега ще проверя състоянието на другите.

— Добре, добре. Първо подслушвателно устройство, сега и аларма. Като за готвач си доста добър шпионин. Хайде да го направим. Сега е времето на първа вахта. Моран спи като труп, стига да не се опиташ да влезеш в отделението му.

Двамата излязоха през въздушния шлюз, колкото се може по-безшумно. Рашид трепна при изсъскването на излизащия въздух и стенанието на заключващия механизъм. Изтеглиха се през отвора, като внимаваха магнитнитните подметки на ботушите им да не издрънчат в корпуса. Питкерн измъкна въжемет и стреля — задържащият край се провря през Х-образните метални греди.

Издърпаха се с ръце, стигнаха до товарния отсек и влязоха вътре. Свалиха лицевите стъкла, намериха лост и се захванаха за работа.

— Благословена да е светата ми майчица — възкликна Питкерн след малко — Има поне един човек на Дюзабъл, който не е засегнат от депресията. Екзотични плодове. Ликьори. Вина. Една от касите е пълна с бижута. Живеем като кучета, а такива блага били под носа ни. Едвам се удържам да не фрасна Моран в мутрата и да наредя да избият останалите. Какво ще правим сега?

— Интересно — отбеляза Рашид. — Няма никаква идентификация в товарителните списъци. Само: според инструкциите на капитана.

— Добре. Отново ще повторя: Какво ще предприемем сега?

— Мисля, че… може би е време за метеж.

— Това е лесна работа. Но какво ще правим после с всички тези съкровища? Контрабандистите ще платят скъпо и прескъпо за подобен товар.

— Може би. Но първо метежът, а въпросите после.

Метежът мина безболезнено, ако може да се използва само преносното значение на думата. Рашид беше дал изрични заповеди, така че взеха само четирима от дванайсетте заговорници — тези, които Рашид сметна за достатъчно уравновесени.