Джаки Колинс - Кучката

На рецепцията го посрещнаха кралски. Като зет на Карлос Брент Бърни бе добре познат във „Форум“. Двамата със Сузана бяха прекарали там медения си месец — налагаше се, защото Карлос Брент се наложи всички гости на сватбата да хванат самолета за Вегас и да продължат да празнуват. Каква досада — младоженците се любят, а прочутият татко хърка в съседния апартамент. Не беше от най-приятните изживявания.

— Искам да се освежа, преди да се видя с Нико — заяви Чери.

— Добре — съгласи се Бърни. — Дайте ми ключа от апартамента на Нико Константин — обърна се към момичето на рецепцията. — Всичко е наред, той ни очаква.

— Разбира се, мистър Даръл — отвърна тя и огледа Чери. След броени минути Карлос Брент щеше да научи, че бившият му зет е пристигнал във Вегас с деветнайсетгодишна блондинка.

— Това е госпожица Чери Лот — годеница на мистър Константин — уточни бързо той.

Годеница! Каква мила, очарователно старомодна дума! Нико щеше да го убие, ако научи, но пак беше по-добре от гнева на Карлос Брент.

Жената с украшенията взе картите. Ход след ход печелеше, докато картите не свършиха. Подреди купчинките чипове с дебелите си ръце и Нико още веднъж бе зашеметен от размерите на диаманта. Изправи се. Крупието попита:

— Ще останете ли за още една игра, мистър Константин?

Нико направи опит да се усмихне.

— Ще се върна след малко.

Усети слабост в стомаха, но забеляза Бърни да се насочва към него. Това го поободри. Бърни все щеше да намери начин да го откупи. Не беше глупав, пък и след седем месеца безплатен живот при него му дължеше услуга.

На последния етаж на „Форум“ Джоузеф Фоницети наблюдаваше действието. Беше собственик на „Форум“ и с помощта на двамата си синове Дино и Дейвид управляваше огромния кораб. Малко неща ставаха в империята му без негово знание. Една от барманките например снощи бе правила аборт и тази вечер трябваше да е на работа. Две сервитьорки от „стаята на оргиите“ крадяха на дребно. Джоузеф щеше да ги остави на работа — трудно се намираха добри келнерки. Едно от крупиетата имаше намерение да чука жената на управителя на казиното. Това трябваше да се предотврати.

— А Нико Константин? — попита Дейвид.

— Колко ни дължи вече? — на свой ред попита Джоузеф и погледът му се стрелна към мониторите, които показваха какво става на повечето места.

Дейвид вдигна телефона, за да получи последна информация.

— Дал ни е шест хиляди долара и е вътре с петстотин и десет хиляди. Току-що стана от масата за бакара и се срещна с Бърни Даръл.

— Харесвам го, но не му давайте повече от петдесет хиляди кредит и гледайте да си плати, преди да напусне Вегас. Погрижи се за това, Дино — каза Джоузеф.

— Да приемем ли чек? — попита синът му.

Джоузеф затвори очи.

— От Нико? Той безспорно има пари, освен това е достатъчно умен, за да се опитва да ни мами. Наясно е, че резнем ли му ташаците, няма как да се харесва на жените.

Фонтен се беше развихрила из нюйоркските магазини. Ставаше ли въпрос за дрехи, нямаше равна в харченето на пари, освен може би Джаки Онасис. Източваше кредитните си карти, необезпокоявана от факта, че адвокатът й в Англия я бе предупредил да не харчи повече, но сега след грабежа имаше право да се постегне за скорошното си завръщане в Лондон. Армани, Черути, Фере бяха част от любимите й дизайнери.

Фонтен обядва с Алън Грант, съпруга на Сара. Той я забавляваше и искаше да я приюти в леглото си за следобеда. Тя отказа. Не че имаше нещо против Алън, беше преспивала с него, но той не беше нейният тип, освен това я чакаха още покупки. На трийсет и шест, Алън беше твърде възрастен за сексуалния й вкус.

Фонтен открай време действаше магнетично на мъжете. Трудно се устояваше на съблазънта на ухаещите й бедра. Освен това притежаваше нещо рядко — старомоден буржоазен блясък — мъжете го харесваха, особено младите.

След обяда тя продължи обиколката на магазините. Покупките се увеличиха с два чифта ботуши за по сто и осемдесет долара единия, семпла черна чанта от крокодилска кожа за четиристотин, огърлица и обици за петстотин и петдесет, грим и парфюм общо за триста долара. Поръча да й доставят всичко в хотела и реши да поспи преди нощните забавления. Взе си вана, сложи си маска от краставици и нареди да не я безпокоят.

Джъмп Дженингс провери още веднъж как изглежда, преди да излезе от невзрачния си апартамент във Вилидж. Изглеждаше добре и го знаеше, въпросът бе колко добре. Довечера щеше да разбере.