Джаки Колинс - Кучката

Чу шума от банята и се запъти натам. Тялото й се очертаваше през завесата. Желанието му видимо спадна, като осъзна, че водата е леденостудена, Фонтен избухна в смях и го перна с хавлията.

— Трябва да се приготвям.

Той се вкопчи в последния си шанс.

— Защо не ме вземеш с теб? — предложи той, уж небрежно. — Добре ще си прекараме.

Фонтен саркастично си представи как се връща в Лондон с двайсет и две годишен, треторазреден актьор, облечен в кожи. Подобна представа определено не й хареса.

— Джъмп, едно от първите неща, които един актьор трябва да знае, е как се слиза от сцената. Ти чудесно се справи с ролята си, само че нюйоркският спектакъл привърши, а лондонската публика като че ли не те очаква.

Джъмп се намръщи. Не му беше съвсем ясно какво казва тя, но усещаше, че му е била шута.

— Чери ли? — очите на Нико блеснаха. — Защо, за бога, си я довел тук?

Седяха на бара във фоайето на хотела. Бърни никога не беше виждал приятеля си толкова ядосан.

— Нямах друг избор — оправда се той. — Беше при мен, когато ти се обади, и тя така настоя.

— В живота винаги има избор — каза Нико хладно и отпи от водката си.

Бърни се покашля притеснено.

— И така? — престраши се той. — Какво става? Забавляваме ли се?

— Забавляваме се друг път. Колко пари носиш?

Бърни доволно потупа джоба на сакото си.

— Шест хиляди в брой. Ще ги разиграем ли?

Нико се засмя горчиво.

— Вече ги разиграх, моето момче. Дълговете ми към това почтено заведение възлизат на петстотин и петдесет хиляди долара, без да споменаваме собствените ми шест хиляди, които изгоряха.

Бърни потрепери.

— Какво… шегуваш ли се?

— Никаква шега — отсече Нико. — Самата истина. Чувствай се свободен да ме наречеш както искаш.

Няколко минути седяха в неловко мълчание, после Бърни каза:

— Слушай, Нико, как успя да се забъркаш в такава каша? Виждал съм те да играеш много пъти, но никога не си залагал големи суми.

Нико кимна.

— Какво да ти кажа. Станах алчен и късметът ме изостави. Нали знаеш как става.

Бърни се съгласи с кимване. Беше виждал как става. Обхване ли те хазартната треска, нищо не може да ти помогне. Повлича те като тъмен въртоп. Печелиш или губиш, но не спираш.

— Какво смяташ да правиш?

— Не знам. Вече не мога да играя.

— Фоницети никога нямаше да ти дадат такъв кредит, ако знаеха, че не можеш да го върнеш.

— Сега вече и аз го знам — каза Нико. Но когато си върнах способността да разсъждавам, вече беше късно. Сигурно са мислели, че щом губя шест бона, нямам проблем с наличността. Шестте хиляди бяха от продажбата на къщата ми, последното залагане. Разорен съм, момко, пълен банкрут.

Едва сега Бърни осъзна истинските размери на катастрофата. Да загубиш беше доста лошо, но да не можеш да платиш… Самоубийство… Единственият изход… Бърни лично бе познавал един от Ел Ей, който дължеше на букмейкъри седем хиляди долара. Нищо и никакви седем хиляди долара. Една сутрин го намериха изхвърлен от вълните на Малибу Бийч. Още същата седмица доста народ си изплати непокритите дългове.

— Загазил си я — каза Бърни.

— И още как.

— Ще измислим нещо — опита се да го успокои Бърни.

Чери разглеждаше апартамента на Нико с детинско възхищение. Дори подскочи върху огромното легло и се изчерви, като си представи как можеха да се забавляват върху него.

Чери живееше в Лос Анджелис малко повече от година и вече бе решила, че работата на актриса не е за нея. Беше постигнала някакъв успех като модел в Тексас, когато едно обаждане я доведе в Холивуд, в скромен апартамент на „Фаунтън авеню“. За двайсет и пет прослушвания беше получила две дребни роли и дребно участие в телевизионна реклама. Когато срещна Нико, любовта за пръв път се появи в живота й. Сексът вече присъстваше в него. За пръв път го направи в гимназията с професионален футболист, после с един производител на джинси, последван от холивудски агент, който обещаваше големи неща и донякъде изпълни обещанието си, макар и в различна от професионалната сфера.

Нико беше напълно различен. Всичко, което един мъж трябва да бъде — Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“, Гетсби от „Великият Гетсби“ — Чери възприемаше живота чрез филмите — така й изглеждаше по-реален.

Нико я очароваше от момента, в който се срещнаха на едно парти, до мига на прощалната реч. Първо плака, осъзнавайки колко прав е той. След това си помисли: „Защо пък да е прав? Защо да съм по-щастлива без него?“