Джаки Колинс - Кучката

Граф Паоло, изглежда, се забавляваше. Момчешкото му лице светеше от възбуда, че е с блестящата Фонтен Халед. Ленард, съпругът на Ванеса, се опита безуспешно да го въвлече в делови разговор, Паоло предпочиташе да зяпа възхитен любовницата си.

Фонтен нервно потропваше с кървавочервения си маникюр по масата.

— Защо не си тръгнем? Къде ходят всички сега?

— Има един божествен нов клуб, „Дикис“ — оживи се Ванеса. — За обратни е, но всъщност ходят всякакви. Сервитьорите носят сатенени шорти и ролкови кънки и поднасят най-упадъчните питиета, които те държат цяла седмица.

— Да вървим — каза Фонтен. — Трябва да видя истинския живот.

Стана от масата и демонстративно мина по пътеката.

Франко веднага довтаса.

— Госпожо Халед, толкова рано? Да не се е случило нещо?

— Да, Франко — почти изсъска тя. — И то с теб. Уволнен си.

Хал доведе две хубави момичета: чернокожа пантера от Ямайка и слаба блондинка, запалена по медитация. На Нико му се падна блондинката, въпреки че изрично беше казал на Хал, че не иска компания.

— Ще изглеждаш по-добре — обясни Хал. — Довери ми се, познавам Фонтен. Освен това довечера съм свободен. Веднъж в седмицата мога да си позволя някоя курва под шейсет.

— Вземи ги и двете тогава — предложи Нико.

Пристигнаха в „Хобо“ десет минути след като Фонтен си бе тръгнала.

— Госпожа Халед да е някъде наоколо? — попита Хал Франко.

— Дойде и си тръгна — отвърна той и изсипа порой италиански ругатни по повод бившата си работодателка.

— Е, да, Фонтен трудно минава за мило котенце.

— Кучка! — изкрещя Франко. — Скапвам си задника, а тя ме изхвърля ей така — бам и вънка!

— Да — съчувстваше му Хал. — Също като Тони. Помниш ли го? Ти дойде на негово място.

Франко свирепо гледаше в една точка.

— Хайде — каза Хал, — доколкото я познавам, Фонтен е отишла да види как е конкуренцията.

Фонтен наистина правеше точно това. Веднага разбра защо „Дикис“ е изместил нейното заведение. Музиката беше прекрасна, келнерите — страхотни, атмосферата напомняше най-добрите времена на „Хобо“.

— Страхотно, нали? — развълнувано попита Ванеса.

— Хм, не е лошо — Фонтен хвана граф Паоло. — Хайде да танцуваме.

Всички танцуваха за разлика от празния дансинг на „Хобо“. Фонтен танцуваше под звуците на „Бий Джийс“, докато мисълта й работеше усилено. „Хобо“ имаше нужда от основен ремонт, ново осветление, промяна в менюто, свестен диджей и управител, който да притежава чара на Тони.

Пуснаха някаква балада и граф Паоло се притисна към нея. Увлечението й по него главоломно спадаше, ставаше й скучен.

— Фонтен, прекрасна! Кога се върна?

Изведнъж се превърна в център на вниманието. Така наречените приятели я поздравяваха от всички страни. Усмихваше се, кимаше и се радваше на вниманието. Не беше глупава и знаеше какво си мислят всички — бедната Фонтан, без съпруг милионер, дискотеката й запада. Какво ще прави сега? Само не това, което очакваха — да се оттегли победена. Върна се, за да си отмъсти, добре щеше да е всички да го знаят.

— Здравей, скъпа, какво правиш тук? „Хобо“ вече не е същият, откак изхвърли Тони.

Обърна се, за да успокои притежателя на отвратителния кокни акцент. Казваше се Сами, производител на конфекция, и излизаше само с шестнайсетгодишни сополани. Фонтен се усмихна хладно.

— Ще намеря друг Тони. Този не беше оригинален.

— А, да — Сами смигна с разбиране. — Трябва някой като мен да управлява заведението. Много бързо ще го стегна и ще стане както преди. Тези тук ще се редят на опашка, за да влязат. Защо не ми позволиш да опитам?

Фонтен го изгледа със смесица от изненада и презрение.

— Ти? — тази единствена дума изразяваше всичко.

— Добре, добре. Разбирам, когато не ме харесват — и той се оттегли.

Граф Паоло потри бедра в нейните.

— Кой беше този? — попита той ревниво.

— Трябва ли да ме притискаш толкова силно? — изсъска тя. — Мачкаш ми роклята.

Нико веднага забеляза Фонтен, пък и нея трудно можеше да не я забележиш — просто привличаше погледа. Танцуваше в прегръдките на някакъв млад жребец. Очевидно и двамата споделяха вкуса към младата плът.

— Казах ти, че ще е тук — победоносно съобщи Хал.

— Нико, ще танцуваме ли? — ямайката го дърпаше за ръкава. — Хал няма нищо против, той не танцува.

Нико внимателно се освободи от ръката й и оправи ръкава си.

— Не сега, скъпа.

Хал забеляза приятеля си Сами и се присъедини към него и тийнейджърската му компания. Хал му обясни, че Нико иска да се добере до Фонтен. Сами се изсмя.