Лора Роуланд - Шинджу

Господарката Ниу не прие особено радушно извинението му. Остана загледана в струята вода, която се изсипваше в купата.

— Хубавата вода е от първостепенна важност за приготвянето на хубав чай — отбеляза тя. — Вашата от изворите на Хаконе ли я получавате?

— Не, не… от връх Хией — заекна Огиу. Случайно ли спомена мястото, към което се бе отправил Сано? Усети как от притеснение плувна в пот и дрехите полепнаха по тялото му. Взе дървената бъркалка и започна да разбива чая с водата, докато се получи зеленикава пяна.

— Заварената ми дъщеря Мидори наскоро влезе в метоха към храма Канон в Хаконе — продължи господарката Ниу. После поклати глава, свъсила вежди. — Простете. Разбира се, вие… или поне един от вашите служители… вече знае за това — тя направи дълга пауза. — Защо иначе ще предприема такова дълго пътуване въпреки трагедията в Тоцука?

Стъписан, Огиу изтърва купата и бъркалката. Пенест зелен чай плисна на пода. Съдията започна да го попива със салфетка. Така… Мидори е в храма Канон… Ето защо Сано бе хукнал натам — да я разпита. Сега лъжата придоби смисъл. Какво възмутително неподчинение! Даже убийството на Цунехико не го бе спряло. И колко унизително за Огиу да го научи по този начин. Защо собствените му шпиони не са разбрали и не са го уведомили? За какво им плаща?

— Не знаех, че заварената ви дъщеря е станала монахиня — измънка Огиу. — Нямах представа, че е в Хаконе…

Ироничният поглед на господарката Ниу проследи как той почисти разляното. Беше ядосана, макар да не го показваше. Огиу знаеше, че ако поиска, тя може да го унищожи. Потърси спасение в строгите условности на церемонията, като й подаде купата с чая. Тя я завъртя в ръце според изискванията на ритуала и каза:

— Каква красива купа! Докато пия, ще мисля за грънчаря, който я е сътворил, и за всички онези знатни люде, които са я докосвали с устни преди мен.

Баналните любезности означаваха, че вече е казала онова, заради което бе дошла, и че не се кани да му причини зло. Огиу въздъхна с благодарност.

Отърсил се от страха и несигурността, той започна да се наслаждава на церемонията. Господарката Ниу отпи и похвали чая. Обърса купата там, където устните й я бяха докоснали, и му я върна, цитирайки свое стихотворение. Огиу също отпи и отговори на предизвикателството със собствени стихове. Повториха ритуала. Красноречието на съдията достигна шеметни висини. Представи се като идеален домакин, а гостенката му — като съвършена компаньонка — красива, начетена, с безупречни маниери. Докато я изпращаше при портала, той се впусна в галантни словоизлияния:

— Благодаря ви, че почетохте бедната ми колиба с височайшето си присъствие. Дори не смея да се надявам, че отново ще ми погостувате. Как бих могъл да получа обещанието ви? Само назовете желанието си.

— Удоволствието и честта са изцяло мои — отвърна господарката Ниу, свеждайки глава. — Има нещо, което можете да направите за мен. Ще ми позволите ли да говоря направо?

Стомахът му се сви от мъчителен страх.

— Разбира се — отвърна и направи опит да се усмихне. Излиза, че тя просто е отложила истинската цел на посещението си, за да не провали церемонията. Какъв ли глупак е изглеждал с илюзорното си чувство за сигурност!

Погледът й стана студен и твърд. Привидната й любезност изчезна напълно, когато каза:

— Разследването на йорики Сано Ичиро е предизвикало интереса на мецуке .

— Шпионите на шогуна ? — ужаси се Огиу. Само това липсваше — да привлече вниманието им към работата на отдела му. Кой знае какво можеше да излезе наяве.

— Наистина ли?

— Зная го от много сигурен източник — отвърна господарката Ниу. — И нещо повече. Те допускат, че моята заварена дъщеря Юкико и онзи мъж Норийоши са жертва на убийство, както очевидно твърди и вашият йорики.

— Значи е било убийство — изстена Огиу и ръцете му се разтрепериха. Ами ако шогунът си мисли, че той се опитва да прикрие такова тежко престъпление? В най-добрия случай ще го порицае, а в най-лошия — ще го уволни. Сега съжали, че не бе се вслушал в думите на Сано. Но нали всичко сочеше, че смъртта на двамата е шинджу ! Кой би могъл да го обвини, че е искал да спести на фамилията Ниу неприятностите около едно разследване? Никой не знаеше за властта, която господарката Ниу имаше над него.

Тя поклати глава нетърпеливо.

— Не ставайте смешен. Това си е самоубийство. Мецуке , тези презрени интриганти, си позволяват да сеят интриги за скандал в дома на владетеля Ниу. Само си представете богатството, което би се изсипало в хазната на Токугава, ако отнемат феодалното владение на съпруга ми! — гласът й стана дрезгав от ярост. — При това се канят да подхванат собствено разследване. Това трябва да се предотврати. На всяка цена!