Лора Роуланд - Шинджу

— Много добре — каза Огиу и прибра жълтиците.

Освободи търговеца, построи си вилата и почти забрави за случката. Миналата пролет при едно гостуване у владетеля Ниу на изпроводяк господарката го причака в коридора и каза:

— Хубавото олио прави храната много по-вкусна. Дори кучетата, които шогунът тъй строго брани, биха се съгласили. Не бихте ли платили триста кобана за най-доброто олио, което може да ви предложи един търговец?

За всеки друг тези думи биха прозвучали абсурдно. Но Огиу осъзна с ужас смисъла им — господарката Ниу му показваше, че знае за подкупа. Оттогава живееше в страх. И този страх сега му пречеше да се наслади на постиженията си. Непрестанно се страхуваше, че всеки миг може да се сгромоляса от високия си пост. Дали господарката Ниу е решила вече да се възползва от опасната му тайна?

Гласове отвън прекъснаха мислите му. Господарката Ниу бе пристигнала и слугата я въвеждаше в чайната градина.

С пресъхнали от тревога устни Огиу се запъти да я посрещне. Поздрави я според етикета и се поклони:

— Добре дошли в моето скромно жилище. Голяма чест е за мен, че приехте поканата ми.

Господарката Ниу също се поклони, макар че като съпруга на даймио стоеше по-високо в йерархията от него:

— Напротив, Огиу сан, вашето гостоприемство е чест за мен. Чайната церемония ни предлага убежище от светските грижи. Но убежищата често са временни и дори илюзорни. Нали? — устните й се изкривиха в усмивка. Заради почернените й според модата зъби устата й изглеждаше като извор на смъртта.

Огиу се засмя притеснено. Остави господарката Ниу при входа на колибата и заобиколи, за да влезе през задната врата. С нарастващо вълнение мина през кухнята и коленичи на своето място до огнището. Чу плисък на вода, докато господарката Ниу измиваше ръцете и устата си над умивалника отвън. Последва шумолене на коприна — когато се събуваше. Миг по-късно вратата се плъзна встрани и тя влезе на колене. Коленичилото положение ни най-малко не я унижаваше, както се бе надявал Огиу.

— «Планини и равнини, потънали в снега, и нищо не остава» — прочете тя изписаното на стената хайку. Поклони се пред ритуалната ниша и зае почетното място пред нея. — Ах, подобна поезия ме освежава. Обзема ме такъв покой, че не ми се иска да се връщам обратно към светската суматоха — тя подпъхна полите на кимоното си под себе си за удобство, сякаш наистина се готвеше да поостане.

Целта на чайната церемония е в пречистването на тялото и на съзнанието и в единението на човека с природата. Но Огиу преследваше друга цел — надяваше се, че строгите ограничения на церемонията ще лишат господарката Ниу от възможността за атака, неприятни въпроси и шантаж. Не и в колибата за чай, която се смяташе за свята. Сега той си даде сметка, че тя е открила как да използва церемонията за своите цели. Вече бе успяла да спечели предимство, давайки му да разбере, че планът му се обръща срещу самия него. Хванат в собствения му капан, нямаше как да се отърве от нея, освен ако не претупа церемонията, проявявайки се като невежлив домакин.

Ръцете на Огиу трепереха, докато бършеше със салфетка вътрешността на купата за чай.

— Много проницателно наблюдение — каза той глухо. Дано се случи нещо, което да сложи край на този фарс! Обикновено бършеше купата бавно, без да бърза, наслаждавайки се на формата и изработката й, а сега я бръсна няколко пъти като в несвяст. Дано земетресение срути покрива!

Покривът обаче не се срути. Вместо това господарката Ниу каза:

— Това хайку ми напомни сцена от една пиеса с най-добрия онагата на Едо в главната роля — тя направи пауза, оставяйки го да осмисли думите й. — В пиесата имаше и стих за гръмотевицата и светкавицата. Вероятно я знаете? Ако не, сигурна съм, че някой ваш служител я е гледал.

«Онагата» — Кикуноджо. «Гръмотевица и светкавица» — Райден. «Ваш служител» — Сано Ичиро. Огиу усети как отмалява, докато си превеждаше неясните слова на господарката Ниу. Тя го уведомяваше, че Сано съвсем не се е отказал от разследването на шинджу и че й е известно кои хора е разпитал.

Огиу наля в купата вода от кипящия самовар. Питаше се как, за Бога, шпионите й са успели да се домогнат до тази информация. Трябваше да я предразположи, и то бързо.

— Моля, приемете най-искрените ми извинения за… — започна той. За какво? На практика тя не го обвиняваше в нищо. Не можеше да й каже открито: «За това, че не успях да спра Сано, както ме помолихте.» Пък и господарката Ниу се държеше така, сякаш това е най-обикновена чайна церемония. Огиу не може току-така да наруши условностите и да заговори открито. — Моите извинения за окаяното ми представяне като домакин — довърши той с надеждата, че тя ще разбере.