Лора Роуланд - Шинджу

— Защо, Масахито? — бе възкликнала тогава тя. — Защо?

Той я бе погледнал ликуващ право в очите:

— Исках да променя историята, майко. И успях! Кажи на татко, че днес кланът Тайра разгроми клана Минамото.

«Кажи на татко» — ето това бе истинската причина за деянието му. Нейният жесток, гневен син изобщо не се вълнуваше от историята. Да! Баща му странеше от него, пренебрегваше го заради физическия му недъг и сега детето търсеше наказанието, защото то бе по-добро от липсата на каквото и да било внимание.

Господарката Ниу преглътна мъката си и го изпрати да живее със съпруга й в провинциалното имение. Надяваше се, че там двамата ще заживеят като баща и син. Но скоро доверен слуга й проводи вест, че Ниу Масамуне просто е заключил Масахито в изолирана стая — като животно в клетка — сам, неумит, хранен с отпадъци. Смазана от чувство за вина, господарката Ниу нареди да го върнат в Едо и сама поведе битка за обуздаване на буйния му нрав. И успя донякъде, често на възмутителна цена.

Сега прошепна:

— Моля те, Масахито! — цялата й любов, пари и хитрост нямаше да го спасят този път, ако той сам не си помогнеше.

— Майко! Ти искаш от мен да пожертвам малките си удоволствия само защото Юкико е мъртва и някакъв йорики слухти наоколо. Но аз не съм убил когото и да било…

— Масахито…

Саркастичният му глас я шибна безмилостно:

— Искаш от мен да не се мяркам в лятната вила в Уено. Искаш да…

— Престани! — изкрещя господарката Ниу. Затисна устата си с ръка, за да спре другите викове, които напираха. Как го мразеше в такива моменти! И как го обичаше! В злобното си непокорство лицето му изглеждаше дори по-красиво, отколкото в редките му състояния на благост. Щеше й се любовта към него да не бе така всепоглъщаща, да владееше чувствата си, за да можеше да го подчини на силната си воля и да го спаси…

Постигнал желаната реакция, Масахито омекна. Погали я с опакото на ръката си и каза нежно:

— Майко, излишно се тревожиш. Не се страхувай. Полицията ще намери достатъчно други подозрителни личности в живота на Юкико. Онзи актьор… Отхвърлените кандидат-женихи… Норийоши е мъртъв, опасността отмина. Всъщност скоро всичко ще си дойде на мястото. Повярвай ми.

Господарката Ниу взе ръката му в своята и я стисна:

— Посещението на онзи йорики ме обезпокои. Той е интелигентен и упорит, при това не робува на условностите. Не биваше да му говориш по този начин. Само възбуди интереса му…

Масахито освободи ръката си и се изсмя презрително. Високомерното му безразсъдство я плашеше най-много. Не си даваше сметка, колко е уязвим.

— Вече съм предприела стъпки натрапникът да бъде отстранен — продължи тя. — Съдията Огиу се съгласи да ограничи намесата му.

Масахито въздъхна:

— Стига си се опитвала да ме предпазиш. Зная какво върша и сам мога да се грижа за себе си. Ако йорики Сано продължава да си вре носа…

Той взе една горяща свещичка от мокса и я смачка между пръстите си.

Погребалната процесия на Юкико мина бавно по улиците на Едо и се отправи към реката. Предвождаха я облечени в черно самураи с бели фенери на дълги прътове. Следваха монаси с лотосови цветове и върховният свещеник в своя паланкин. Около тях други свещеници димяха кадилници, дрънкаха звънци, биеха барабани и разпръсваха розови листенца по земята. След тях вдървено крачеше владетелят Ниу с погребалната табела. После идваше ред на ковчега — малка преносима къща с керемиден покрив. Носеха я васалите на Ниу в черни официални одежди. Следваха още самураи, носачи на бамбукови клетки с чуруликащи птици и други свещеници, монотонно припяващи сутри. Зад тях пристъпваха членовете на семейството, низшите васали и прислужниците. Най-отзад, подредени според ранга си, вървяха останалите опечалени, дошли да почетат дъщерята на един силен владетел.

Сано крачеше в края на колоната. След като остави Райден, той се върна в общежитията, за да си облече тържествените одежди — бяла копринена роба, черно кимоно с фамилния герб — четири преплетени летящи жерава, извезани със златно на гърба, гърдите и подгъва, широки черни панталони и черно хаори с подплънки на раменете. Уви мечовете си в черен креп като жест на уважение към покойната. Тайно се надяваше, че костюмът ще му помогне да се слее с опечалените и господарката Ниу няма да го разпознае.

След порицанието от Огиу мисълта да доближи семейство Ниу го изпълваше с ужас. Но откакто научи за връзката на Норийоши с тях, знаеше, че трябва отново да се срещне с Мидори — сестрата на Юкико. Вероятно «доказателството», с което тя твърдеше, че разполага, щеше да го отведе до изнудваната жертва и убиеца. От практиката си на преподавател знаеше, че децата и младежите често си измислят разни истории. И все пак възможността Мидори да държи ключа към убийствата бе твърде голяма, за да я пренебрегне.