Лора Роуланд - Шинджу

Сано освободи прислужника и се отправи към трапезарията. Жалко, че не можеше да се храни на спокойствие, защото колегите му бяха всичко друго, но не и приятни сътрапезници. Макар че бе закъснял, все още имаше шестима колеги, които довършваха закуската си — Ямага, Хаяши и още четирима, до един безупречно сресани и издокарани, с изрядно поддържан маникюр. Когато Сано се появи на прага, всички извърнаха глава към него. Разговорът секна. Хачия Акира, старшият йорики , як мъж около петдесетте, каза:

— Мислехме, че няма да дойдеш — отпи глътка чай и продължи: — Искрено сме ти признателни, че ни удостои с присъствието си.

Останалите с приглушени реплики потвърдиха явното неодобрение в тона на Хачия.

— Приемете моите извинения — отвърна Сано, докато заемаше мястото си до Хаяши. Макар да не го приемаха радушно, бе длъжен да се явява в трапезарията в часовете за хранене. Иначе би предпочел да се храни в собствения си апартамент и да прекарва свободното си време с книга или с приятели. Но сега трябваше да изтърпи поредната порция пренебрежение, заяждане и подмятания.

— Много добре — Хачия го остави, обърна се към другите и възобнови секналия разговор, който, както обикновено, бе на политическа тема. — Каквото и да е мнението ви за строгата ръка на единовластието — каза той, — това е начинът да се поддържа ред в държавата. Откакто преди петдесет години бе потушено селското въстание в Шимабара, не са възниквали сериозни размирици. Именно защото военната мощ на Токугава далеч надхвърля силата на който и да е клан на даймио , комуто би могло да хрумне да посегне на шогуна . Вече не ни грози война.

Но в миналото непрекъснато е имало достатъчно силни и могъщи мъже, готови на безумства, за да завземат властта, помисли си Сано. Преди петстотин години Минамото Йоритомо се опълчил срещу управляващия режим, разгромил имперските сили и станал шогун . Столетие по-късно — пак с насилие и жестокост — кланът Ашикага изместил династията Минамото. В по-новата история велики военачалници са водили почти стогодишна гражданска война в стремежа си да наложат своето господство. Независимо от прехвалената устойчивост и непревземаемост на върховната власт никой режим не е вечен. Доказваше го самият факт, че първа грижа на всички управляващи е да предотвратят и да потушат всяко инакомислие още в зародиш. Днес обаче повечето самураи смятаха Токугава за неуязвим и подобни мерки за съвсем излишни.

— И все пак трябва да призная, че нещата доста се промениха след убийството на великия старейшина Хота Масатоши — продължи Хачия. — Без неговите напътствия славният ни шогун Токугава Цунайоши вероятно щеше да загуби вкус към властта. Спомняте ли си преди осем години оня случай с корупцията в Таката? Тамошният даймио бе лишен от феодалното му владение, заместникът му бе принуден да си направи сепуку [22] Ритуално самоубийство, при което коремът се разпаря с кинжал. Привилегия на кастата на воините след опозоряване или при смъртна присъда — бел.прев. , а останалите метежници бяха пратени в изгнание. Сега Цунайоши е помъдрял. Поставил си е други цели: изнася лекции върху китайската философия и античната култура, възражда старите шинтоистки фестивали, изявява се като покровител на театъра и прави дарения за конфуцианските училища.

Равният тон на Хачия не оставяше впечатление за недоволство. При толкова шпиони навсякъде никой не смееше открито да критикува шогуна . Но Сано бе схванал посланието и знаеше, че същото се отнася и за другите. Токугава имаше своите критици и хулители не само тук, в тази стая, но и във всички обществени прослойки.

Тънките ноздри на Ямага потръпваха от неприязън, когато заяви:

— Негово превъзходителство дворцовият управител, умният и обаятелен Янагисава сега разполага с огромна власт… — той остави купичката си за чай. После продължи по-ведро, сякаш за да смени темата. — На мода излязоха някои по-особени физически практики. Последствията вече са очевидни. Шогунът … и някои, хм, определени личности… хазната… — думите му увиснаха във въздуха.

— Аха — съгласиха се уклончиво останалите, кимнаха и сведоха очи.

Сано спотаи усмивката си и пое от прислужничката полагаемия му се озен [23] озен (яп.) — индивидуален поднос с ориз, риба и мариновани репички — специален поднос с ориз, риба и мариновани репички. Дарбата на Ямага за предаване на скрити послания можеше да съперничи на тази на съдията Огиу. Току-що бе казал на всички, макар и завоалирано, че според слуховете дворцовият управител Янагисава предпочита мъже пред жени и има любовна връзка с шогуна , чието протеже бе от най-ранна възраст. Оттам произтичаше и огромната власт на Янагисава. Говореше се също, че апетитът на шогуна към мъжете не се засищал само с Янагисава и Токугава използвал средства от държавната хазна, за да прави разточителни подаръци на многобройните си любовници, включително на цял харем момчета. Васалите на шогуна и някои от великите даймио негодуваха, но не заради разхищението на хазната или сексуалните предпочитания на своя владетел — много самураи практикуваха любов с мъж и смятаха това за проявление на Пътя на воина. Те по-скоро роптаеха срещу несправедливото фаворизиране от страна на шогуна .