Ърскин Колдуел - Горкият глупак

Луиза извади кърпичка и грижливо избърса яркото червило от устните си. По-рано, когато излизаше, слагаше на устата и страните колкото може по-ярки червила, да привлича вниманието. Но сега Блонди щеше да остане при нея и тя вече няма да е онова момиче, което се мъкне по улиците и лови мъже. Сега тя принадлежи само на Блонди. Вече не е проститутка. Тя принадлежи на Блонди.

Сградите от двете страни на улицата отблъскваха ехтежа на токчетата й и веднъж той звучеше тъпо, няколко стъпки по-нататък остро, металически, според настилката: на места бетонена, натрошена и хлътнала, другаде от едри камъни, нахвърляни, за да попълнят някоя дупка. Стари бяха тия тротоари, вечно влажни и мръсни. Несъзнателно тя погледна през рамо. Беше й навик да поглежда назад: някой можеше да я следи. Доскоро погледът й биваше изпълнен с надежда, сега със страх. Сега тя е като всички почтени момичета. Вече не е проститутка. И ако сега някой се зададе по петите й, ще хукне да се скрие, да се заключи. Преди да срещне Блонди, молеше мъжете да я следват. Но сега, слава богу, тя е почтена и само негова.

Като наближи ъгъла, забеляза фигурата на мъж, но тя изникна някак неочаквано и късно и просто не й остана време нито да прекоси до отсрещния тротоар, нито да се върне назад. Забърза, до вратата й оставаше малко. Човекът протегна ръка, хвана я, дръпна я назад и я долепи до стената.

— Къде си тръгнала, малката? — Луиза се помъчи да се отскубне, но той я дръпна още по-плътно до себе си. — Много си се разбързала. — Луиза пак се опита да се освободи, налагайки си да не говори. Но той явно искаше да я заприказва.

— Какво толкова, малката?

— Пуснете ме! — ядосано извика тя и се дръпна с всичка сила.

Но човекът я държеше здраво и толкова грубо, че тя просто прехапа устни от болка.

— Какво толкова? — повтори той. — Искам за нещо да си поприказваме. — Не беше го виждала по-рано. На улицата винаги има непознати мъже. Но сега никой не я интересуваше, никой, освен Блонди. — Да дойда с тебе, а?

— Пуснете ме или ще викам за помощ. Тук наблизо живее мой приятел, може и да ви убие.

— Нека аз да ти помогна. Какво ти трябва? — Луиза се огледа, но освен тях двамата наоколо нямаше никого. Къде е сега Блонди да му види сметката на този? — Какво ще кажеш, малката? — Луиза отново се помъчи да изтегли ръка. Но той я стисна още по-здраво. И този беше като всички други. Всички по един и същ начин ти казват какво искат. Само Блонди е по-различен. — Хубавичка си — рече непознатият. — Да дойда с тебе, а? — Сега в паметта й внезапно се върна мъчителният спомен за близкото минало, когато сама обикаляше същата улица и се мъчеше да намери кой да отиде с нея. Толкова често бе гладувала и единственото й спасение биваха припечелените от такива мъже пари. Но ето че сега тя бягаше от един, който би й оставил няколко долара. Да, но сега тя принадлежи на Блонди. — Хайде, малката, само за малко! — примоли се той. — Имам пари.

И тъкмо в този миг до слуха й стигнаха тежките и бавни стъпки на полицая. Още малко и ще се покаже иззад ъгъла. Луиза почувствува облекчение. Непознатият също долови твърдата походка на полицая. Пусна я и изчезна в мрака. Луиза продължи, стигна вратата и влезе.

Блонди изкачи петте етажа и отвори вратата. Първата му работа бе да види спи ли Луиза. Но онова, което видя, го накара да се залепи до стената.

После изтича до леглото и разтри очи. Не можеше да повярва. Луиза лежеше просната напреко, главата й висеше и почти допираше пода. Всичко наоколо бе в кръв, леглото бе просто напоено. Блонди се удари по главата и напрегна очи, отчаяно мъчейки се да възвърне здравия си разум. Вдигна Луиза в ръце, завика я по име, разтърси я, удари я по страните… опита всичко, което знаеше, за да я събуди. И чак сега забеляза, че главата й виси някак необикновено — на врата й, изпънат върху ръкава му, зееше дълбока рана от нож. Тялото й бе отдавна изстинало.

Блонди седна на леглото. Сякаш внезапно се е пробудил от ужасен сън, за да се увери, че всъщност не е сън, а истина. От главата до петите тялото на Луиза бе издраскано, шията й бе просто размазана, по гърдите и бедрата червенееха други рани. Ножът бе срязал левия й крак До костта. В някои от раните стърчаха вълма от собствената й коса. При всеки нов поглед той откриваше още и още гаври.

Внезапно скочи, изтича по стълбището и хукна по улицата, крещейки колкото сили държат. Няколко преки по-нататък един полицай го спря. В невъзможност да каже нещо свързано, той поведе полицая обратно и му показа тялото в леглото. Полицаят тутакси изтича обратно на улицата, засвири със свирката, появи се и втори, сетне трети, четвърти. Един от тях отведе Блонди, а останалите се качиха на петия етаж при мъртвата Луиза.