Ърскин Колдуел - Горкият глупак

— Дявол да го вземе! — изруга Нокаут. — Ето къде ми се е идвало от два месеца насам! Докато не умра, оттук не можете ме измъкна!

— Ти по-добре внимавай с пиенето — скастри го Солти. — Боксьор си.

— И си печеля мачовете. Ти се погрижи да не спира въртележката, пък за бокса аз си имам грижата!

— Аз искам руса — обърна се Солти към Джокас. — На около двайсет и да е страстна. Повече от месец кожа без мустаци не съм виждал.

— А за вас? — попита приятелят на Солти.

— От същото и ако може повече — извика Нокаут, та чак таванът се разтресе. — И да е гореща, все едно от печката става.

— Вие каква ще искате? — обърна се той към Блонди.

— Каква да е.

— От същото и ако може повече! — отново изрева Нокаут и удари с юмрук един от тапицираните столове.

Джокас излезе и след миг в стаята се появиха три момичета. Солти посочи една, решавайки това да бъде за него, и я повика при себе си. Пъхна ръка под полата да я опипа и отсече:

— Добре! — После я накара да му седне на коленете. — Ей ти, къдравата — подвикна той към една от останалите две, — върви при нашия Блонди.

Момичето се намести на коленете на Блонди и го прегърна. Дъхтеше на уиски.

— Какво ми правиш, момченце? — попита го тя. — Ще ми направиш ли една здрава напитка?

Блонди напълни две чаши с уиски и й подаде едната.

Насред стаята, обхванал с ръце третата, стърчеше Нокаут. Тя не му даваше да я целуне, но затуй пък всичко останало бе разрешено.

— Няма ли да потанцуваме? — попита Солти.

— Разбира се! — извика момичето върху коленете на Блонди. — Само налейте още!

— Господи, колко съм уморена! — простена момичето на Нокаут. — Досега върших същото с другата компания.

— Все за нещо се оплаква — каза по неин адрес русокосата на Солти. — Не й обръщайте внимание. И без нея ще минем.

— Сега ще я оправя — рече Солти, приближи шкафа и напълни чашите. Момичето ги изпи всичките до една и после заедно с другите две отидоха в банята да се съблекат.

Като се върнаха, всяка изпи на един дъх още по две чаши. Всяка имаше на дясното си бедро по една ярка панделка — такава беше модата.

Блонди седеше и наблюдаваше. Неговото момиче беше с оранжева панделка. Напълни му чашата и той я надигна, мислейки за Луиза. Нокаут отново бе прегърнал другата и я душеше.

— Да танцуваме — настоя Солти.

Двамата с Нокаут взеха да тактуват с ръце, трите се прихванаха през кръста и завдигаха високо крака. После Солти даде на всяка по една чаша. Заскачаха из стаята и вече пияни, почнаха да се блъскат в мебелите. Негърът се помъчи да хване едната, но се спъна и падна по очи на пода. Беше толкова пиян, че не можа да различи момичето. Изкрещя и най-сетне успя да стигне едно от момичетата. Свали я на пода до себе си, а другите две продължиха да танцуват.

Уискито почваше да действува и на Блонди. Като пресуши две бутилки, седна тежко на канапето. Пред очите му се гърчеше едно от момичетата, толкова близо, че забеляза дори порите й. Блонди посегна, сграбчи я и я хвърли до себе си. Някой угаси лампата.

Бе вече светло, когато Солти дръпна Блонди за косата. Направи му знак да става. Блонди се надигна и видя, че е заспал върху момичето. Тя спеше с отворена уста. Панделката лежеше на пода. Солти издърпа Блонди в другия край на стаята, където Нокаут спеше с другото момиче. Сетне дръпна щорите и се вгледа в момичето до негъра. Нещо не бе в ред. Изрита Нокаут и се наведе да я разгледа по-добре. На едната й гръд зееше рана от ухапване. Кръвта бе спряла, но цялото й тяло се бе обагрило в червено. Солти отново срита Нокаут.

— Виж какво е направил тоя кучи син! — Солти хвана Блонди за ръката и му посочи момичето. — Да изчезваме, додето не е станало по-сложно!

Момичето спеше и дишаше тежко. Бе същото, което се оплакваше, че е уморено.

Отмъкнаха Нокаут в банята и го заляха със студена вода. Измиха кръвта и му помогнаха да се облече. После се измъкнаха през прозореца и миля по-надолу спряха до една бензиностанция. Блонди телефонира за такси и след четвърт час бяха в града.

Блонди слезе при кръчмата, а Солти и Нокаут продължиха. Като изпи три-четири кафета, той се почувствува малко по-добре и се отправи към къщата, в която бе стаята на Луиза.

Вонята на момичето от извънградското заведение още запушваше носа му и той отвори уста. Прокле се, че не се е прибрал снощи заедно с Луиза.

Като излезе от кръчмата, Луиза тръгна бавно към дома. Не й се стоеше сама, без Блонди, затова реши колкото може повече време да убие поне в ходене. Не й се хареса, дето Блонди трябваше да остане със Солти и Нокаут, но бе сигурна, че ще остане доволен, а и как иначе да му каже, че го обича?