Ърскин Колдуел - Горкият глупак

Луиза премести поглед от Солти към Блонди, стана й неловко, не й се щеше тъй да се говори за нея. Сега тя принадлежеше само на Блонди. Блонди реши, че му стига. Угаси цигарата в подноса за хляб и нервно рече:

— Окей. Съгласен. Вадете хартиите.

Луиза го потупа по ръката и му се усмихна.

— Знаех, че ще приемеш, Блонди. Така искаш да се върнеш на ринга!

Солти разгърна договора на масата и подаде на Блонди писалка. Нищо не се споменаваше за поражение във втората среща. Солти бе вече намислил друго. Блонди надраска името си на хартията. Подписът на Нокаут Харис бе вече там.

— И кога ще бъде мачът? — попита Блонди. — Трябва ми време да вляза във форма. От две години не съм слагал ръкавици.

— Колко време ти трябва? — попита Солти.

— Той има достатъчно време да влезе във форма — намеси се Луиза.

— Около три месеца.

— Три месеца? — повтори Солти. — И таз добра! Първият мач трябва да стане най-много до един месец. На мен и на Нокаут са ни нужни само две седмици.

— Дайте му възможност да си възстанови формата — разпалено рече Луиза. — В това състояние Блонди не може да се бие. И един рунд няма да издържи.

— Тогава месец и половина.

— Не мога — решително каза Блонди.

— Два месеца.

— Може и да ми стигнат, но може и да са малко — каза Блонди.

— Не мога да позволя на моя боксьор да се шляе повече време — рече Солти. — Ако не се подготвиш за два месеца, ще трябва да потърся друг.

— Ще се подготви — обеща Луиза. — След два месеца той ще се бие с Нокаут Харис.

Собственикът на кръчмата-кафене приближи и погледна Блонди. Бе готов отново да го изхвърли. Под мишницата на Крут висеше пистолет, а в джоба на сакото му подрънкваха боксови пръстени.

Солти продължаваше да яде своята кървяща пържола и да говори на Луиза. Блонди мислеше.

— Блонди — неочаквано се обади Солти, сякаш току-що му е хрумнало нещо много важно. — Хайде тази вечер да си направим празненство. Ще повикаме Нокаут Харис и ще идем някъде да пием по една бира. Какво ще кажеш?

Блонди погледна Луиза. Искаше му се тази вечер да се приберат, цяла вечер подсъзнателно бе мислил за това.

— Хайде, Блонди — настоя Луиза. — Добре ще ти дойде. И без това почваш тренировки, скоро няма да имаме тази възможност. Нали вие всичко ще платите? — обърна се тя към Солти.

— Разбира се, аз плащам! Тази вечер аз черпя.

— Добре — съгласи се Блонди. — Да вървим.

Луиза стана от масата.

— Довиждане, Блонди. Прибирам се у дома.

Блонди я изпрати до улицата. Съжаляваше, дето се е съгласил да остане със Солти. Повече му се искаше да бъде с Луиза. Все за това си бе мислил.

— Скоро ще се върна, Луиза. Предпочитам да съм с тебе.

Тя го целуна и тръгна. Като се върна на масата, забеляза Солти да говори с някого по телефона. След пет минути Солти бе при него.

— Нокаут пристига след малко — каза той.

— Къде ще отидем? — попита Блонди.

— Извън града, в една къща. Държи я мой приятел и цялата ще ни я предостави. Отлично заведение. Всичко, каквото поискаш. Попитай за Пеги Джойс и веднага ще пратят такси да я доведе. И Ева да си поискаш, ще ти я осигурят, стига да й знаят телефонния номер.

След десетина минути Нокаут пристигна и със същото такси тръгнаха за къщата извън града. Минаваше един, когато се озоваха там. Солти влезе пръв. Нокаут и Блонди го последваха. Зад бара се отваряше врата към кантората на приятеля му. Горе свиреше джаз. След малко Солти се показа със съдържателя и четиримата пийнаха на бара. Собственикът бе тлъст и розов, с такъв огромен търбух, че сигурно виждаше стъпалата си само в огледалото. Наричаха го нещо като Джокас.

— Първокласно заведение — каза му Нокаут. — А защо е първокласно?

— Дошли сме да разберем — каза Солти.

Джокас ги поведе през някакъв дълъг коридор. Зад вратите се чуваше глъчката на гуляи. Към края на коридора Джокас отвори една врата и ги покани. Стаята бе току-що опразнена и сега две прислужнички я подреждаха и почистваха. В средата имаше голяма кръгла маса със зелено сукно, а наоколо столове. Другата покъщнина се състоеше от кожено канапе и шкаф. Вдясно една врата водеше към гардероба и банята. Прислужничките наредиха столовете и изчезнаха.

— Разполагайте се като у дома си — рече Джокас и натисна звънеца на стената. — Какво да бъде?

— Всичко — отвърна Солти. — Всичко за трима, мъжки порции.

Някакъв келнер внесе половин дузина различни напитки и остави бутилките и чашите на шкафа. Две от бутилките отвори и раздаде на всекиго по чаша.