Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

— Не можеш!

— Но аз заминавам!

— Дори ако не искам? — Да.

— Послушай бедната и стара Джени, душице — сълзливо се примоли Джени. — Моля ти се, не се вдигай по този начин, не тръгвай! Напуснеш ли, всичко отива по дяволите. Чисто и просто няма да го преживея. И без това се знае, че ще умра от сърце. Хайде да влезем, да поседнем, да поговорим. Направи поне това за бедната и стара Джени, не искаш ли, душице?

— Нали ти обясних: реших, Джени, тръгвам, трябва. Приказките с нищо няма да променят нещата. Така се изложих, че ме е срам дори в огледалото да се погледна. Трябва да се махна, дано забравя. Искам да отида някъде, дето никой не ме познава, дето никога не са чували за мене, та да стана друг човек. Такава, каквато бях, не мога да се понасям, и един ден повече не бих живяла по същия начин. И едничкото, което ми е останало, Джени, е да замина. Ето защо трябва да се махна.

— Чуй ме, душице — настояваше Джени. — Всичко се надживява. Знам какво ти е, но ще мине, няма да е за цял живот Не бой се, хората няма да се отнесат с теб, както си мислиш. Давам ти честната си дума: дочуя ли някъде клюка, така ще се разшетам, че моментално ще я потуша. Ще минат няколко дни, приказките ще заглъхнат и дори да искаш, няма повече да говорят за тебе. Това им е на хорските приказки — че идват и си отиват. А аз доста съм поживяла, та зная как се почват и спират. И на всичко отгоре цялата вина за станалото ще поема върху себе си.

— Нищо няма да помогне, Джени — твърдо рече Бети. — Късно е, нищо няма да помогне. В Солисо се изложих достатъчно. И за да не бъда това, което бях, длъжна съм да замина.

— Чуй ме, миличка, умолявам те! Какво толкова си направила? Ами другите жени? Рано или късно, всекиму се случва. Попитай всяко момиче, ще видиш! — Джени се обърна към Лоана, грабна я за ръка и я придръпна към себе си. — Кажи й, Лоана, кажи й за себе си, кажи колко е било лесно да си загубиш ума по някого. Да разбере какво й говоря! Хайде, кажи й!

— Но аз нищо не зная… какво да й кажа… — възпротиви се Лоана.

Недоволна и ядосана, Джени отблъсна Лоана и пак се обърна към Бети.

— Виж мен тогава, душице! От мен по-добър пример няма. Сега, като ме гледаш, може би друго си мислиш, но беше време, и то не много отдавна, когато хората клюкарстваха и за мен по най-долния начин. А нали виждаш сега колко съм уважавана и порядъчна?

— Не ме е грижа какво ще говорят за мен в Солисо — все тъй решително и твърдо каза Бети. Всеки е свободен да си говори, негова си работа. От сега нататък могат да плещят, както си щат. Ще ми бъде все едно, защото ще мислят за мен, каквато са ме познавали, а не каквато ще бъда. При това няма да съм тук и нищо няма да чувам — ни добро, ни лошо.

— Щом не те е грижа какво ще говорят за теб, тогава защо трябва да се махаш?

Бети не отвърна.

— Знам аз в какво е цялата работа — каза Джени, след като помисли малко. — Нищо не значат големите ти думи. Как не се сетих по-рано. Всичкото е заради футболния треньор от училището, заради оня, Монти Биско. Там е истината. Не можа да разбереш какво точно се е случило преди една година — досега ти се свива сърчицето за него. Грехота и срамота! Да можех, щях да я пипна аз тая двулична учителка, дето го излъга да се ожени за нея! И тогаз да видиш — с петнайсет ритника в задника, право до Съмър Глейд, оттам обратно тук, че пак там, че пак обратно! Сега вече със сигурност знам, че никога не е била бременна и няма намерение да забременява. Снощи научих цялата истина.

— Какви ги приказваш? — полюбопитствува Бети.

Джени обра потта по челото си.

— Нищо не знаеш, душице, защото беше мъртво заспала. Снощи се изтърси Монти Биско да ме моли да го пусна при тебе. Като не го пуснах, втурна се по стълбата, че се наложи с полицията да го сплаша. Бях те приспала с ония хапове, отде накъде ще разрешавам да ти се пъха в леглото, след като не можеше да познаеш ден ли е, нощ ли е. Слушай, мила, върни се, влез вътре; да поседнем, да си поговорим. Честна дума ти давам…

— Не искам да го видя! Името му не искам да чувам! — с горчивина рече Бети.

— Знам те аз защо приказваш така. Горда си. Всяка жена има по малко гордост, трябва да има, но за щастието е нужно и нещо повече от гордост. Помисли, за миг си помисли колко е вярно това! Остави на мен да зная как може всичко да постигнеш, без да изгубиш и капка от гордостта си, че и него дори да спечелиш. Мен слушай, по инстинкт си знам какво трябва да се направи. Лично ще говоря с Монти Биско и още няма да сме свършили, ще го видиш как пълзи на четири крака да те моли отново да го приемеш. Нищо по-лесно. И не се смущавай, че сега е женен! На другите дават развод за колко по-дребни поводи, та на него ли? Ще накарам съдията Рейни да я свърши тая, пък, ако ще, това да ми е последното добро дело в живота. И додето се озърнеш, ще се ожените. Обещавам, честна дума ти давам! Хайде, миличка, няма ли да си върнеш нещата обратно в къщи?