Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

— Защо ми казваш всичко това, Майло? — недоумяваща, попита Джени. — Знам го що за човек е Дейд Уомак, как да не го знам. Но не виждам отде накъде…

— Ще ти обясня, Джени, ясно и разбрано ще ти обясня. Снощи Дейд ми каза, че днес целия ден някаква мулатка се мъчила да мине за бяла и да си намери стая в града. А ти знаеш, Джени, в Солисо обичаят забранява това — цветнокожи в центъра! Както и да е, каза ми, че навсякъде връщали мулатката, додето най-после преди малко някакъв шофьор с такси — очевидно или пиян, или тъп — я завел у вас. Дейд бил информиран. И междувременно шофьорът вече е уволнен и е напуснал града, задето е превозвал мулатка в кола, определена само за бели. Виждаш ли колко бързо става? Сега вече знаеш какво искам да ти кажа, Джени.

Джени се бе изправила на стола с пламнало лице.

— Та тя има право да бъде каквато си ще! — гневно викна тя. — А Дейд Уомак е лъжец! Не е негърка, а индианка! Нали самичка ми каза! И освен туй мен не ме е грижа каква е и какво приказва този и онзи за нея. За моята къща е добра!

Съдията Рейни се пресегна за машата и разрови огъня.

— Джени…

— Като чуя такива неща, побеснявам, та чак ми иде да псувам! — продължи Джени, цяла почервеняла и разтреперана от яд. — Но сега тъй ми е кипнало, че просто не зная какво да кажа!

— Джени — почна той пак. — Джени, ти си мисли за нея, каквото искаш, пък нека и тя ти разправя каква е, работата е там, че ако питаш Дейд Уомак, тя е мулатка, която гледа да мине за бяла. Това е важното…

— Пък аз ти казвам, че познавам един бял в Солисо, който веднага ще й се усуче. И няма да бъде единственият — прекъсна го Джени на висок глас. — Ще почна да плюя от яд!

— Добре, Джени, да речем, че е индианка или друга раса, но това не променя положението, тъй като кожата й не е като на Дейд Уомак. Хората в Солисо могат да притежават най-голяма търпимост в страната по отношение на религията, политиката и морала, но додето го има Дейд Уомак да им пуска фитили и да им действува на чувствата, и една йота търпимост към негрите не можеш намери. Не се е родил още оня, който ще бъде по-голям расист от Дейд. Слушай, Джени, искам да вземеш думите ми под внимание. Знам какво говоря. Положението е опасно. Не се прави на глуха.

Джени въздъхна и се облегна.

— Е, и какво ще направи? — попита след малко тя.

— Знаеш, Джени, за него няма нищо невъзможно.

— Но ти сигурно нещо предполагаш, Майло?

— Не зная. Просто не зная.

— Ти можеш да го спреш, Майло!

— Не, Джени, не мога.

— Защо не?

Като смукна от пурата два-три пъти, съдията Рейни тържествено заклати глава.

— Джени, никой в Солисо, та дори и в цялата област Индианола, няма нито волята, нито силата да спре Дейд Уомак в история като тази. Това му е добре известно. При нормални обстоятелства бих могъл да намеря начини и средства за едно или друго съдебно решение или компромис по обикновени спорове, да речем, да се протакат съдебните процедури до безкрайност, но дойде ли до расови въпроси в града на Дейд Уомак, ставам безпомощен като новородено. Както и да разсъждавам, не мога да си позволя открито да му се противопоставя. После до края на живота ми ще ме бойкотира. Ето, тук ми е къщата, тук ми е юридическата практика, тук трябва да живея. И по тази причина каквото и да мислиш за него…

— Кучи син!

— Наричай го и кучи син, и фанатик, и подстрекател, и каквото щеш го наречи, фактът си е факт: притежава способността да влияе на умовете и чувствата на простите хора. А в Индианола простите хора са девет пъти повече от другите. Помня го от едно време — колко пъти е налагал волята си над тълпата. И всичко става гладко, като по часовник. Не е мъчно да курдисаш такъв часовник.

Когато надигна чашата и на един дъх изпи останалото уиски, ръката на Джени потрепваше. Съдията Рейни напълни и двете чаши.

— Не зная какво да мисля — рече Джени и с прикован в съдията Рейни поглед, объркано заклати глава. — Знам, трябва да те послушам, защото си адвокат, защото си ми приятел, но как сега да се покажа подла и да изхвърля Лоана от къщи?

— Така ли се казва? — попита той. Джени се усмихна.

— Лоана, Лоана Нилей. Нали е чудесно име за момиче?

— Звучи прекрасно — съгласи се той.

— Тя самата е прекрасна. Прибрана, възпитана. Да видиш само каква приказна черна коса има, как блести и святка! Пред нея моята одъртяла козина… сякаш котки са я драли.

— Хайде, хайде, Джени, не говори тъй за себе си — намръщи се съдията Рейни. — Откъде е това момиче?

— От Дженкинстаун, областта Палмето.