Ърскин Колдуел - На колене пред изгряващото слънце

— Ти ли, страхлива негърска муцуно? — провикна се Арч. — Дойде ти времето, копеле черно! Отдавна дебнех да ти видя сметката! Сега ще те науча аз тебе, та цял живот да ме помниш!

Клем опипа земята с нозе да намери другия прът, докосна го, наведе се и го взе. Не се опитваше да удари Арч, а само държеше пръта пред себе си — да отбива ударите на Арч, и се закова на мястото си, без да отстъпва ни крачка.

— Хвърли тоя прът! — заповяда Арч.

— Да не мислите, че ще се оставя да ме биете! — отвърна Клем.

— Бога ми, точно това исках да чуя! — Арч сви устни. — Твоят час удари, черно куче!

Той се нахвърли още веднъж върху Клем, ала Клем се затича към хамбара. Арч се спусна подир него, но след няколко крачки спря, захвърли пръта и се завтече към къщата.

Лони приближи оградата, мъчейки се да реши какво да прави по-нататък. Разбираше, че не трябва открито да взема страната на един негър, въпреки че Клем му бе помогнал, въпреки че бе наговорил на Арч неща, които измъчваха и самия него, но които той не смееше да изкаже. Лони беше бял и за да спаси живота си, за нищо на света не трябваше да се опълчва срещу Арч.

Скоро в един от прозорците на Голямата къща проблесна светлина. Лони чу виковете на Арч и разбра, че буди жена си. Като видя, че жена му пристъпва към телефона, Лони изведнъж се досети какво се готви. Тя викаше съседите и приятелите на Арч. Разберат ли каква е работата, те охотно биха се надигнали и среднощ.

Иззад хамбара го викаше Клем. Лони излезе от двора и се запъти нататък.

— Какво има, Клем?

— Мисля, че краят дойде — прошепна Клем. — Арч Гънард ги плещи такива само когато е озверен. Точно тъй приказваше и на времето, като отведе Джим Мофии в тресавището. Джим така и не се върна оттам.

— Арч няма да ти стори нищо подобно — отговори развълнувано Лони, но сам не си повярва.

Клем замълча.

— Може би додето му помине и поохладнее, най-добре да се скриеш в тресавището — продължи Лони. — Може би си прав, Клем.

Очите на Клем се впиха в него като нажежени железа.

— Няма да има никаква полза, освен, ако не ми помогнеш. Няма ли да ми помогнеш? — рече Клем.

Когато смисълът на това предложение достигна до съзнанието му, Лони потрепери. Както беше гърбом към хамбара, тон се облегна на стената и пред очите му се завъртяха черни и бели кръгове.

— Няма ли да ми помогнеш? — повтори Клем.

— Не знам Арч как ще погледне на това? — запъна се Лони.

Клем се отдалечи. Застанал с гръб към Лони, той се загледа през полето към хижите — там някъде беше неговият дом.

— Ще се скрия в оная горичка, там ще стоя, додето се изморят да ме търсят — Клем се обърна към Лони.

— По-добре иди другаде — смутено каза Лони. — Познавам Арч Гънард. Науми ли си нещо, мъчно е да се разправят с него. И да искам, не мога да го възпра. Май ще е най-добре, ако изобщо се махнеш от тук, Клем.

— Не мога да оставя семейството си — ето го, оттатък полето…

— Но ако не се махнеш, той ще те пипне!

— Помогнеш ли, няма да успее. Аз само ще се скрия и оная горичка. Ти ще сториш това за мене, нали? Аз как ти помогнах да откриеш баща си в свинарника?

Като се вслушваше в гласовете откъм Голямата къща, Лони кимна.

— Ако речеш да се застъпиш за мене, ще ида да се скрия в горичката и ще чакам да им мине. Ти няма да им казваш къде съм. Можеш да ги заблудиш, кажи, че съм избягал към тресавището. Без кучета няма никога да ме намерят.

— Добре — заслушан в шумовете на къщата, отвърна Лони. Не искаше да го намерят до хамбара, защото Арч можеше да го обвини, че е разговарял с Клем.

Още недочакал отговора на Лони, Клем се обърна и потъна в нощта. Лони тръгна подире му, сякаш внезапно бе променил решението си, но Клем бе изчезнал. Лони постоя така и след малко дочу шумоленето на шубраците в горичката, на четвърт миля оттук. Когато и то заглъхна, Лони заобиколи хамбара и изведнъж се намери пред Арч. Арч идваше от къщата с двуцевната си пушка в едната ръка и фенер в другата. Джобовете му се издуваха от патрони.

— Къде се дяна този проклет негър? — запита той. — Накъде отиде? Лони отвори уста, но думите се спряха. — Нима не знаеш накъде отиде?

Лони пак се опита да каже нещо, но издаде някакъв неясен звук. И като разбра, че кимна утвърдително, цял потрепери.

— Мистър Арч, аз…

— Това ми стига — каза Арч. — Това ми трябваше. Дадли Смит, Том Хокинс, Франк и Дейв Хауърд и другите пристигат всеки миг. А ти ще останеш тук, да ни покажеш къде се е скрил.

Лони напразно се мъчеше да проговори. Посегна да улови Арч за ръкава, но Арч забърза към предния двор. Скоро по пътя профуча автомобил. Фаровете му осветиха целия двор — и свинарника, и къщата, и всичко наоколо. Лони си помисли, че това е сигурно Дадли Смит, тъй като неговата къща беше най-близо, само на половин миля. Докато колата завиваше в алеята, от горната и от долната страна на пътя се зададоха още няколко автомобила.