Ърскин Колдуел - На колене пред изгряващото слънце

Лони се ослуша в грухтенето на свинете. Наближаваха Голямата къща.

— По-добре да събудим Арч, а? Да ни помогне да намерим татко — каза Лони. — Не ми се ще да го будя, но ме е страх да не се е залутал из тресавището. Той и гръмотевица няма да чуе. И ако е пропаднал в оня гъсталак, няма никога да го открия.

Клем промърмори нещо под носа си и тръгна към хамбара и кочините. Лони остана зад него.

— Я по-бързо ела насам! — извика Клем и се обърна да разбере къде е Лони. Лони изтича към свинарника и се покатери на дъсчената преграда. В началото не можа нищо да види, но постепенно взе да различава черната маса на угоените свине, които се движеха в другия край на кочината. Те се хапеха една друга и ръмжаха — досущ като глутница гладни кучета, надушили умрял заек.

Лони се покачи до върха на оградата, но Клем го хвана и дръпна назад.

— Да не си посмял да влизаш вътре! Както са подивели, на парчета ще те разкъсат. Не виждаш ли, бият се за нещо.

Тичешком заобиколиха свинарника откъм страната, дето се бяха натрупали свинете. Долу, под нозете на животните, Лони зърна някаква тъмна маса с белезникави петна, но само за миг, защото веднага след това една от свинете я стъпка с крака.

Клем няколко пъти отвори и затвори уста, преди да продума. Той сграбчи Лони за ръката и го раздруса:

— Това ми прилича на… баща ти — промълви Клем. — Кълна се, Лони, на него ми прилича!

Лони не повярва на ушите си. Пак се покатери до върха на оградата и зарита свинете да се отдръпнат настрана, но те не му обърнаха внимание.

В това време Клем притича до навеса с колите и скоро се върна с две върлини, кой знае как намерени в мрака. Подаде едната на Лони, но преди това трябваше да го ръгне два-тон пъти с нея, докато отвлече вниманието му от свинете и го накара да я вземе. После Клем се прехвърли през оградата и размаха върлината над, свинете. Като викаше по тях, Лони се спусна в кочината след него. Една свиня се нахвърли върху му, но Клем така силно я удари по врата, че тя мигновено се отдръпна.

Едва сега Лони разбра какво се е случило. Той се втурна към свинете, риташе ги с тежките си корави обуща и ги налагаше по главите с железния връх на пръта. Изведнъж усет остра болка и се наведе. Една свиня го бе захапала за крака. Можеше да го откъсне. Лони се изви, стовари върлината по гърба й и я пропъди. Почувствува студения нощен въздух върху мокрия си крак и разбра, че панталонът му е съдран.

Клем бе смогнал да си пробие път и да прогони свинете, но те отново ги заобиколиха в ръмжащ кръг. За да ги държат на разстояние, непрекъснато трябваше да размахват прътовете напред-назад. Най-после Лони успя да се наведе и хване крака на Марк. С помощта на Клем дотътра баща си до оградата и го прехвърли отвън.

Бяха тъй запъхтени, че известно време стояха безмълвни и вцепенени. Грухтящите охранени свине се натрупаха край дъските на оградата, загризаха коловете и телената мрежа и ревът им се понесе по-силен от всякога.

Докато Лони бъркаше в джобовете си за кибрит, Клем драсна клечка и я поднесе към главата на Марк Нюсъм.

Гледаха и не вярваха на очите си. Клем духна пламъчето. Онемели и двамата, спогледаха се вторачено в тъмнината. Клем се отдалечи на два-три разкрача и пак се приближи до Лони.

— И все пак, той е. — После седна на земята. — Точно така, той е!

— И аз тъй мисля — отвърна Лони. Не можа нищо повече да каже.

Седнаха на земята от двете страни на трупа с вперени в него очи. Откакто се бяха докоснали до него, той не проявяваше никакви признаци на живот. Лицето, гърлото и коремът бяха напълно изядени.

След малко Клем продума:

— По-добре иди да събудиш Арч Гънард!

— Защо? — сепна се Лони. — Сега не може с нищо да ни помогне. Късно е за помощ.

— Няма значение! — настоя Клем. — По-добре иди го събуди, да дойде да види! Ако чакаш до сутринта, току-виж измислил, че свинете не са виновни. Още сега трябва да го събудиш, нека види!

Клем се обърна към Голямата къща. Мрачните й очертания на тъмното небе го накараха да се подвоуми.

— Този, който държи изполичарите си гладни, трябва да пое гои тук и да погледа, додето тия останки не бъдат заровени в земята.

Лони уплашено подигна очи към Клем. Разбираше, Клем е прав, но му стана страшно да слуша негър тъй да говори за бял.

— Не бива да говориш така за Арч — упрекна го Лони. — Сега той спи. И няма нищо общо с това, тъй както и аз…

Клем късо се изсмя и захвърли пръта между нозете си. След това отново го вдигна и захвана да удря с него по земята.