Ърскин Колдуел: Момчето от Джорджия

— А защо не каза на мистър Морис, че най-напред трябва мене да попита, а? — каза тя. — Толкова ли не ти дойде на ум?

— Да, госпожа, дойде ми на ум, но като го рекох на мистър Морис, той ми каза: „Я стига си дрънкал“, точно така ми каза и затова аз най-накрая ги докарах тука ей така, както ми беше поръчал!

Мама побесня от яд. Тя грабна едно дърво и го запрати по козите, но дървото падна, преди да стигне и половината път. То се удари в стената на къщата, вдигна голям шум и остави белег върху дъските.

— Веднага слизай в града да намериш Мистър Морис — каза мама на Хенсъм. — И да му кажеш, че искам веднага да дойде! Виж в бръснарницата, в железарницата и навсякъде, дето обикновено се мотае, но го намери! Да не си посмял да се връщаш без него, Хенсъм Браун! Тоя път не приемам никакви извинения!

— Да, госпожа, мисис Марта! — каза Хенсъм и се повлече да търси тате.

Козите вървяха покрай връхната греда на покрива и ту гледаха към задния двор, дето бяхме ние с мама, ту мятаха поглед към отсрещната страна към улицата. Те се бяха качили горе, като бяха скочили от купчината дърва на бараката, от бараката — на покривчето на верандата, от покривчето на верандата — на кухненския покрив и оттам — на главния покрив. Те бяха два етажа и половина по-високо от нас и бе много смешно да гледаш как три големи кози и две ярета вървят в индийска нишка по върха на покрива.

Щом спряха и погледнаха надолу, козелът пак се раздъвка, поклати брадичка и сякаш ни правеше муцуни отгоре.

Мама потърси друго дърво да го хвърли по него, но беше толкова ядосана, че не можа да намери. Тя го заплаши с юмрук и побягна в къщи.

Аз седнах за миг на стъпалата, но мама се върна и ме дръпна за ръка.

— Уилям, я бягай на улицата и гледай дали не идва баща ти! — каза тя и ме изблъска от стъпалата. — И щом го видиш, че идва, тичай да ми кажеш. Жените може да пристигнат всяка минутка!

Аз заобиколих къщата и застанах на входа Да гледам улицата. Ама много-много не стоях, защото веднага чух гласовете на тате и Хенсъм. Те бързаха към дома.

— Какво е станало бе, мойто момче? — попита тате и погледна петте кози на покрива. — Какво се е случило?

— Мама каза да свалиш козите от къщата, преди да са се събрали жените от женското дружество — казах му аз.

— Това е много лесно — каза той и забърза към задния двор. — Хайде, Хенсъм, по-живо!

— Ти на мене ли ми говориш, мистър Морис? — попита Хенсъм. Хенсъм не можеше да ходи бързо. Той винаги казваше, че когато ходи бързо, го болят петите. И ако трябваше да бърза, той я караше тръс.

— Не се мотай, Хенсъм — рече му тате. — И стига си се оплаквал!

Ние отидохме зад къщи и тате дълго оглежда козите на върха, без да каже ни думица. Той обичаше козите, кажи-речи, колкото мене и затуй ги беше докарал в града, за да може да си ги гледа всеки ден. А когато бяха на село, ние понякога не ги виждахме по цяла седмица, защото не можехме да ходим там всеки ден.

Козите бяха спрели да вървят насам-натам по покрива и гледаха надолу да видят какво ще правим.

— Хенсъм — каза тате. — Я донеси стълбата и я подпри ей тука!

Хенсъм донесе стълбата и я опря на покривчето на верандата, както тате му беше казал.

— А сега какво да направя, мистър Морис? — попита Хенсъм.

— Качи се и докарай козите долу! — каза тате.

Хенсъм погледна големия козел и се дръпна от стълбата.

— Мене малко ме е страх да отида горе при тоя голям козел, мистър Морис! — каза той. — Той има едни такива противни рога, че не съм виждал по-противни! Ако не е чак толкоз важно, мистър Морис, просто да не се качвам горе! И без туй петите ме въртят цял ден. Хич не ми е добре, мистър Морис!

— Я стига си се опъвал, Хенсъм! — каза тате. — Качвай се горе, както ти казах. Нищо ти няма на петите и никога не ти е имало!

Точно тогава мама изскочи, като си забождаше бялата колосана якичка, дето я слагаше на роклята си в официални случаи. Тя се спря на стъпалата и погледна към нас с тате.

— Виж какво, Марта! — бързо заговори тате. — Хич недей се тревожи! Ние с Хенсъм ей сегичка ще свалим тия кози!

— Правете, каквото щете, но ги сваляйте веднага — каза мама. — Цял живот не съм изпитвала такъв срам. Жените всяка минутка може да дойдат на събранието. Какво ще кажат хората, като видят цяло стадо кози да се разхожда по покрива на къщата ми?

— Успокой се, Марта! — каза тате. — Хенсъм ей сегичка ще се качи горе!

Но Хенсъм все още стоеше надалеч от стълбата. Тате отиде при него и го блъсна.

— Не се мотай и прави, каквото ти казвам! — каза тате и пак го заблъска към стълбата.