Ърскин Колдуел: Момчето от Джорджия

Той спря и бутна Хенсъм към вратата.

— Хенсъм, я се поразшетай и ми донеси още от онази стара амбалажна хартия.

Хенсъм влезе вътре и започна да тършува из чекмеджетата и в килерите, и зад умивалника. Аз намерих няколко стари списания на масата в гостната и ги занесох на тате.

— Браво, мойто момче — каза той. — Старите списания са точно толкова ненужни, колкото и старите вестници, а пък тежат страшно много. Върви донеси всичките списания, които можеш да намериш.

Докато се върна пак, старият каза, че вече стига за втората бала. Ние се хванахме за работа и я пресовахме здравата, а Хенсъм я овърза с тел. Тате я изтърси на пода и каза на Хенсъм да я сложи върху първата бала.

Поработихме още половин час и не усетихме кога в ъгъла на верандата се наредиха цели три бали. Хенсъм ни каза, че из цялата къща не може да се намери повече хартия, и тате рече, че ще иде да провери сам. Той се губи доста време, но като се върна, под мишницата му имаше цял куп песнопойки от тези, дето мама ги беше поръчала за неделното училище. Ние им откъснахме кориците, защото бяха подвързани с плат, а тате каза, че няма да е честно да се опитваме да пробутваме платно вместо хартия. След това влезе за малко вътре и се върна с цяла купчина писма, превързани с панделки. Той разкъса панделките и изтърси писмата в дупката. Когато всичко беше балирано, вече наближаваше обед и тате каза, че можем да прекъснем за един час.

Хванахме се пак за работа веднага следобед. Няколко пъти претършувахме цялата къща, но не можахме да намерим нищо хартиено освен малко разлепени книжни тапети в една от стаите и тате каза, че така или иначе трябва да се смъкнат, защото са съвсем стари и висят много грозно по стените. След това ни изпрати с Хенсъм до Прайсови да попитаме мисис Прайс дали няма стара хартия, дето не й трябва. Направихме два тура до мисис Прайс. Докато се върнем, всички вече се бяхме уморили и тате каза, че за днес все пак сме свършили добра работа. Седнахме и тримата на предното стълбище и преброихме балите, които бяхме складирали в ъгъла. Бяха седем парчета. Тате каза, че като начало е добре и че ако всеки ден я караме така, скоро от нас няма да има по-богати в града..

Ние стояхме там сума ти време и си мислехме за всичката хартия, дето я бяхме балирали, и старият каза, че утре сутрин и тримата ще станем рано и до вечерта може би ще успеем да наредим дванадесет бали вместо седем. След малко от къщи излезе мама и погледна към големия куп балирана хартия. Старият се извърна, като очакваше тя да каже колко е доволна, че сме свършили толкова работа още първия ден.

— Откъде сте взели всичката тази хартия, Морис? — попита тя, после отиде при балите и взе да ги дърпа.

— Ами че тука, из къщи, Марта — каза тате. — Отървахме се от всичката стара хартия, дето се търкаля из къщи и само ти се пречка из краката. Намерихме я напъхана по разни дупки, в които скоро щяха да се навъдят мишки. Добре, че се сдобих с тази машина. Къщата стана по-хубава, като я попречистихме.

Мама пъхна пръст в една от балите и издърпа нещо. Беше едно от списанията.

— Какво е това, Морис? — каза тя и се обърна към нас.

Издърпа още едно списание.

— Ти знаеш ли каква си я свършил, Морис Струп! — каза тя. — Взел си всичките ми рецепти и кройките за рокли, дето съм ги събирала, откак сме заживели заедно в тази къща.

— Но те са толкова стари, че нищо не струват вече — каза тате.

Хенсъм започна да се оттегля през вратата на хола. Мама се озърна.

— Хенсъм, развържи тези бали до една — каза тя. — Искам да видя какво друго сте успели да ми отмъкнете. Чуваш ли какво ти казвам, Хенсъм?

— Ама, Марта… — каза тате.

— Мамо, не бива ли да продаваме старите вестници и списания? — попитах аз.

— Млъкни, Уилям — каза тя. — Стига си защитавал баща си!

Хенсъм разхлаби тела и цели купища от песнопойки и списания започнаха да се свличат на пода. Мама се наведе и вдигна една от книгите.

— Боже господи! — викна тя. — Това са новите песнопойки за неделното училище, за които бяхме събрали парите. Тези бедни доверчиви душици смятаха, че песнопойките им са на сигурно място в моя дом. А сега я ги вижте!

Мама започна да се рови в купчината хартии и списания на пода. След това взе да раздърпва една от другите бали. Тя разхлаби тела, преди Хенсъм да успее да го разкъса.

— А това какво е, Морис? — надигна глас тя, без да откъсва очи от едно от писмата, дето ги бяхме балирали.

— Просто късче хартия, което се търкаляше в един от килерите — каза тате. — Плъховете и мишките и тъй и тъй щяха да го изгризат рано или късно.