Ърскин Колдуел - Момчето от Джорджия

— Право да си кажа, точно за това съм дошел тази вечер, Морис — каза той. — Радвам се, че сам повдигна въпроса.

— Бен Саймънс — обади се мама, — не те знам накъде биеш, ама каквото и да си намислил, по-добре внимавай да не излезе като миналата каша, дето се забъркахте с Морис. Да не съм чула вече за разни твои идеи за правене на големи пари, като продажбата на разтегателни семейни ковчези и тям подобни. Сякаш ще се намерят луди да си купят от твоите ковчези, че като умрат, роднините да вземат да им ги разтягат по мярка.

— Това, дето го имам пред вид, няма нищо общо с оная работа, мисис Струп — каза Бен. — Каквото имам на ум сега, е поемането на известни обществени задължения.

— Какви обществени задължения? — попита тя и замръзна в люлеещия се стол права като дирек.

— Ами че ето как стои работата — каза Бен. — Градският съвет се събра снощи и взе решение да се засилят мерките срещу бездомните кучета, дето се шляят по улиците. Само преди два дена трябваше да гоня едно бясно куче да го застрелям и затова градският съвет смята, че е опасно толкова много кучета да беснеят из улиците. Те ми казаха, че трябва да се засилят мерките да се затварят всички бездомни кучета, които скитат по улиците. Аз им казах веднага, че и тъй и тъй не мога да се оправя с досегашната си работа и те се съгласиха да назначат сътрудник по издирването на бездомни и избягали кучета.

— Сътрудник за издирване на бездомни и избягали кучета ли? — каза мама и се надигна от стола. — Да не искаш да ми кажеш право в очите, Бен Саймънс, че мъжът ми става за кучкар? Защо ли не взема да те изгоня от къщи?

— Моля ви се, почакайте малко, мисис Струп — замоли се Бен. — По начало това не беше моя идея. Един от членовете на съвета сам заяви, че смята Морис за идеалния гражданин, който може да поеме това обществено задължение, и те гласуваха…

— Кучетата някак са навикнали да ми тичат по петите — каза старият. — Забелязал съм го, откак се помня. Кучетата сякаш имат склонност към мене…

— Млък, Морис! — кресна му мама. — През живота си не съм чувала такова обидно нещо!

— Ама, мисис Струп — каза Бен, — толкова велики политици са започнали с кучкарство. Фактически повечето от големите сенатори, конгресмени и шерифи са започнали политическата си кариера като кучкари. Днес едва ли може да се намери някой измежду политиците по високите места, който да не е започнал кариерата си като кучкар.

— Не ти вярвам! — каза мама. — Винаги съм считала политиците за нещо повече.

— Политиката е по-особена работа — каза Бен. — Правилата, дето важат за другите занаяти и служби, сякаш не прилягат за политиката. Политикът може да започне в самото начало на кариерата си като кучкар и додето разбереш, да се издигне нагоре. Точно това е, което прави политиката политика, а не нещо друго.

Мама се умълча и аз чух как столът й взе отново да поскърцва. Личеше си, че здравата се е замислила за това, дето й го каза Бен.

— Колкото повече си мисля — проговори тате, — толкова повече ми харесва тази идея. Винаги съм смятал, че трябва да се впусна по-нашироко в обществения живот. А пък то — да помогнеш с това-онова някой и друг ден, да свършиш тук-там по някоя работа, не е кой знае какво в края на краищата.

— Тогава ще трябва да поемеш това задължение, Морис — каза бързо Бен. — Ще бъде голям шанс за тебе. Не бива да го изпускаш.

Старият се умълча и се опита да види лицето nа мама в тъмното. Тя продължаваше да се люлее назад-напред и столът й поскърцваше равно-равно, както капят капките от канелката на кацата.

— Ами — каза бавно тате, като се кокореше в сумрака да види колкото може по-добре какво ще направи мама, — струва ми се, че това е нещо, което не мога да откажа. — Той почака да чуе какво ще каже мама. Тя не обръщаше никакво внимание на думите му. — Приемам предложението.

Бен стани.

— Чудесно, Морис! — каза бързо той и тръгна през верандата към стълбището. — Чудесно! Радвам се, че се съгласи. Утре сутрин, веднага след закуска, ще те чакам в града.

Бен заслиза по стълбите. Точно беше стигнал до долу и старият скочи и го извика.

— Бен — каза неспокойно той, — каква заплата ще плаща общината?

— Заплата ли?

— Ами, да — каза тате, като се изравни с него. — Каква заплата ще получавам, като стана сътрудник по издирване на бездомни и избягали кучета?

— Виж какво — каза бавно Бен, — то не е точно на заплата.

— Ами как? Как се казва тогава?

— На хонорар, Морис.

— На хонорар ли?