Ърскин Колдуел - Момчето от Джорджия

— За мене ли? — попита тате, гледаше я и душеше одеколона, дето се носеше около нея.

— Па, разбира се! — каза тя, после се отдръпна малко и хубавичко огледа тате и връзката. — Ей, че ти подхожда!

— Госпожице! — каза тате. — Не те зная накъде биеш, но ще ти кажа, че само си губиш времето! На мен връзка ми трябва толкова, колкото на свиня — звънец!

— Ама ти първо виж колко е хубава връзката, па после приказвай! — каза тя, пусна другите връзки в куфарчето и се приближи до стария. — Знаеш как ти отива на физиономията!

Тя седна близо до него на стъпалото и почна да му връзва връзката. Те си седяха така един до друг, докато лицето на стария почервеня като домат. През туй време одеколонът се носеше из цялата къща.

— Добре де, ти разбираш ли от тия работи? — заговори тате, сякаш сам не знаеше какво казва. — Отде накъде пък ще ми отива на физиономията?

— Вземи да се видиш в огледало! — каза тя, като го потупваше с връзката по гърдите. — Щом се видиш в огледало и ще разбереш, че без тая връзка не си за никъде! Такава връзка няма да намериш!

Старият си изви очите и погледна към къщата на мисис Хауард, дето е на другия ъгъл.

— В къщи има огледало — каза той и сниши гласа си, сякаш се боеше да не го чуе някой.

— Да влезем тогава — рече момичето и го хвана за ръката.

Тя си дигна куфарчето и влезе вътре заедно със стария. След като се прибраха, Хенсъм изскочи от кухнята и ние хукнахме към другата страна на къщата, отдето можехме през един прозорец да гледаме вътре.

— Какво ти разправях, а? — казваше момичето. — Не ти ли разправях, че е екстра? Хващам се на бас, че досега не си имал такава връзка!

— Май че си права! — каза тате. — Вярно, че е хубава. Ама и ми отива, нали?

— Разбира се! — каза тя, застана зад стария и го загледа през рамото в огледалото. — Чакай да ти оправя възела!

Тя мина отпред и затегна възела под брадичката му. После си остана така с ръце на рамената му и се ухили. Старият спря да гледа в огледалото и взе да гледа нея. Хенсъм почна да не го свърта.

— Мисис Марта всеки миг ще си дойде — каза той. — Баща ти да внимава. Не ти е работа каква врява ще се дигне, ако мисис Марта ей сегичка се изтърси и го завари да се будалка с тая връзка! Ах, как ми се ще да си бях измил чиниите, та да си вземех почивния ден, преди да се е върнала мисис Марта!

Старият се наведе, вдъхна миризмата от главата на момичето и я прихвана през кръста.

— И колко ще струва — попита той.

— Петдесет цента — отговори тя.

Тате заклати глава.

— Да ме убие господ, ако имам петдесет цента! — каза тъжно той.

— Хайде, хайде, не се стискай толкоз! — каза тя и здравата го разтърси. — Петдесет цента не са нищо!

— Но аз просто ги нямам! — каза той и я пипна по-здраво през кръста. — Просто ги нямам и това си е!

— Не знаеш ли отде можеш да намериш?

— Хич не знам!

Хенсъм изохка.

— Ах, как ми се ще баща ти да не се гевези с тая стара връзка! — каза гой. — Знам си аз, че нищо добро няма да излезе от тая работа! Подушвам аз, че ще стане нещо лошо, а като става нещо лошо, все аз съм на топа на устата! Как ми се ще моят почивен ден да беше почнал, преди да се беше изтърсила тая хубавица с връзките!

Момичето обви с ръце врата на стария и се натисна в него. Те стояха така сума ти време.

— Слушай, аз може би ще намеря отнякъде половин долар! — каза тате. — Тъкмо това си мислех! Ще намеря, та каквото ще да става!

— Добре де! — каза тя, свали ръцете си и отстъпи назад. — Щом е тъй, бързай и намери!

— Ще ме чакаш ли тука да се върна? — попита той.

— Па, разбира се! Само да не се бавиш много!

Тате взе да отстъпва към вратата.

— Ти си стой тука! — рече й той. — Стой си тука и недей мърда от стаята! Аз ей сегичка ще се върна!

Докато се усетим, той изтича през задната веранда.

— Хенсъм! — извика той. — Хенсъм Браун!

Хенсъм изохка, сякаш беше пред умирачка.

— Какво искаш от мен в почивния ми ден, мистър Морис? — попита той и подаде глава от ъгъла.

— Каквото искам, си е моя работа! — каза тате и забърза по стъпалата. — Върви с мен, като ти казвам! Хайде, по-бързо!

— Ама къде ще ходим бе, мистър Морис? — рече Хенсъм. — Мисис Марта ми каза да съм измиел чиниите, преди да се върне. Аз не мога да не правя, каквото ми казва мисис Марта.

— Чиниите могат да почакат.— рече тате. — Те и без това пак ще се омърсят, като ядем от тях на обед. — Той сграбчи Хенсъм за ръкава и го повлече към улицата. — Хайде, не се мотай и прави, каквото ти казвам!

Ние тръгнахме надолу по улицата, а Хенсъм ситнеше зад нас. Като стигнахме къщата на мистър Том Оуенс, завихме в градината. Мистър Оуенс плевеше с мотика градината си.