Ърскин Колдуел - Момчето от Джорджия

Скоро стигнах градината и щом погледнах от дирека на ъгъла, видях Айда до градинската врата. Тя просто си стоеше там и гонеше мухите с опашка. Трябва веднага да ме е познала, защото ушите й щръкнаха и тя ги държа прави, докато ме гледаше.

Взех да пълзя край плета и като погледнах към задния двор на мисис Уедърби, видях, че мама подскача насам. Тя прескачаше лехите с памука право към задния двор.

Точно тогава чух мисис Уедърби да се кикоти. Погледнах къщата и дори нямаше нужда да се изправям на колене, за да ги видя двамата със стария. Мисис Уедърби продължаваше да се кикоти, сякаш не беше с всичкия си, точно както се кикотят момичетата в училище, когато научат нещо тайно. Отначало се виждаха само босите крака на мисис Уедърби да се мандахерцат от края на верандата. После видях и стария да стои на земята и да я гъделичка с кокоше перо. Мисис Уедърби лежеше по гръб до вратата, а той стоеше и здравата я гъделичкаше по босите пети. От време на време тя се разкикотваше толкоз силно, че старият просто подрипваше от земята. Тя си беше свалила обущата и чорапите, защото ги видях на купчина до вратата.

Мисис Уедърби не беше стара като другите омъжени жени, защото още като ученичка се ожени тази пролет и беше останала сламена вдовица само от три-четири месеца. Тя лежеше там, до вратата, гърчеше се по гръб, риташе с крака към стълбата, пищеше и се кикотеше, сякаш щеше да умре, ако старият не спреше да я гъделичка с кокошето перо. За миг тя с все сила изреваваше от смях и това беше най-смешното, защото точно тогава старият подрипваше във въздуха като кенгуру.

Аз бях забравил за мама, защото се бях заплеснал да слушам как мисис Уедърби се смее и да гледам стария, но точно тогава погледнах към градината и видях, че мама се задава. Тя вървеше право към верандата, дето бяха двамата.

Оттук натъй всичко стана толкоз бързо, че нищо не можа да се разбере. Най-напред мама сграбчи стария за косата, дръпна го назад и го събори. После сграбчи един от босите крака на мисис Уедърби и го захапа с всичка сила. Мисис Уедърби нададе такъв писък, че сигурно се е чуло из целия Сикамор.

Тогава мисис Уедърби седна, мама я хвана здравата за яката на басмената рокля. Тя се скъса и се смъкна от нея като разлепен тапет. Като видя, че роклята се смъква, мисис Уедърби пак изпищя.

В това време мама се обърна към стария. Той седеше на тревата и беше толкова уплашен, че не можеше да мръдне.

— Какво значи това, Морис Струп? — изрева мама.

— Но, Марта, виж какво, аз дойдох само да помогна на бедната вдовица! — каза той и гледаше уплашено. — Зеленчукът й в двора трябва да се оплеви, та рекох да впрегна Айда и да дойда да го поизора малко!

Мама се извърна и отново сграбчи мисис Уедърби. Тоя път нямаше къде другаде да я хване освен за косата.

— И това не знаех, Морис Струп — каза мама, като обърна глава към стария, — че щом гъделичкаш с кокоше перо петите на сламените вдовици, зеленчукът расте по-бърже.

— Виж какво, Марта! — каза той, като се тътреше по земята и отстъпваше назад. — Затова съвсем и не съм мислил. Аз просто исках да направя добро дело на една бедна вдовица, като видях колко й е буренясал зеленчукът!

— Млъкни, Морис Струп! — каза мама. — Още малко и ще изкараш Айда виновна за цялата работа!

— Виж какво, Марта! — каза старият и се затътри по задник още по-назад. — Недей да си мислиш така! Тя е само една бедна вдовица!

— Ще си мисля, каквото си искам! — рече мама и тропна с крак. — Аз ще ходя да бера лобода, да си нахраня семейството, а ти ще ми обикаляш с мулето и ще ми ореш градините на сламените вдовици! И на всичко отгоре ще им гъделичкаш петите с кокоше перо! Виж го ти него!

Старият отвори уста да каже нещо, но мама пусна мисис Уедърби и преди да изрече и думица, го хвана за презрамките на панталоните. След това бързо го помъкна към дирека, дето беше вързана Айда. Тя хвана с една ръка Айда за юлара, без да пусне стария с другата, и тръгна за в къщи през памука. Айда, изглежда, разбираше, че нещо не е в ред, защото подтичваше заедно е мама, а не чакаше като друг път да й подвикват.

Аз се затекох през поляната към рекичката и побързах да се прибера по пряката пътека. Пристигнах у дома една минута преди тях.

Щом мама влезе в задния двор с Айда и стария подире си, не можах да се удържа и се захилих, като ги видях двамата. Айда се беше оклюмала също като стария.

Мама ме видя да седя на вратата.

— Как не те е срам да се държиш така, Уилям! — каза сърдито тя. — Някой път си мисля, че си по-лош и от баща си!