Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— А теб какво те засяга? — махнах с ръка и бързешком напуснах апартамента, като не забравих да взема чантата си, мобилния си телефон и ключовете от гаража. Сева като че ли още не бе заподозрял нищо и ако извадех късмет… но сега беше по-добре да не мисля за това.

Стас наистина ме чакаше на двора, вратата на колата от неговата страна беше отворена, а самият той се наслаждаваше на чистия въздух. Младият мъж топло ми се усмихна и направи крачка към мен, но аз долових в погледа му известно напрежение. Вероятно ремонтът беше излязъл доста солено и той се тревожеше, че няма да му върна парите. Но нямаше никакво основание за това, защото аз винаги си връщах дълговете, макар че невинаги го правех навреме.

— Здрасти! — каза Стас, замисли се за миг и ме целуна по челото. В този момент Сева сигурно надничаше през прозореца, но какво от това!

— Здрасти! — отвърнах му бодро. — Значи мога да прибера колата си, тоест колата на Сева?

— Разбира се, да вървим. Казваш, че той не е забелязал липсата й, така ли? — попита ме Стас, когато вече бяхме потеглили.

— Слава богу, не — усмихнах му се, — макар че нищо не му пречи да я забележи сега — посърнах аз, тъй като се сетих, че никога не ми вървеше.

— Тогава трябва да побързаме! — кимна Стас.

Той наистина се разбърза и аз не след дълго видях красивото ауди до портала на автосервиза.

— Според мен станала е още по-хубава — зарадвах се.

— Да, не изглежда зле.

— Приятелят ти тук ли е? — попитах.

— Защо ти е?

— Искам да разбера колко му дължа за ремонта.

— Николко.

— Добре, тогава колко дължа на теб?

— Как да ти кажа…

— Виж какво… — започнах строго, но той ме прекъсна:

— Защо не оставим този разговор за по-късно, а сега да върнем колата на мястото й?

Бях принудена да се съглася, че това е далеч по-разумно и след известно време благополучно вкарах колата в гаража.

— Какъв късмет! — въздъхнах, затваряйки вратата. — Остана само да върна незабелязано ключовете…

— Върни ги — кимна Стас, — аз ще те почакам.

— Ще ме почакаш ли?

— Разбира се. Нали искаше да си поговорим за това колко ми дължиш.

— Да… Ей сега се връщам.

Закрачих към апартамента си, влязох вътре и се уверих, че Сева продължава да виси в кухнята, но в този момент вече си пържеше яйца. Върнах ключовете на мястото им и понеже почувствах, че преливам от щастие и че искам да живея в мир и съгласие с всички на света, дори и със Сева, го попитах:

— Къде е Рита?

— Спи.

— Ще излизаш ли някъде?

— Не. Нещо не ми е добре, днес ще си остана вкъщи. А ти защо се върна?

— Забравих си очилата, а навън пече яко.

— Кой е онзи тип в джипа? — прояви интерес той.

— Един познат.

— И отдавна ли го познаваш?

— От два дни — излъгах с лекота.

— Аха — кимна Сева и се навъси. — Кой е той?

— Казва се Стас.

— Само това ли знаеш за него? — възмути се Сева, след като почака малко, ала не чу нищо повече.

— Биографията му не ме интересува — троснах му се аз, а настроението ми започна да дава фира.

— Не знаеш ли поне с какво се занимава?

— А ти с какво се занимаваш? — подхилнах се и побързах да си обера крушите.

Стас ме посрещна с мила усмивка:

— Е, какво стана?

— Всичко е наред — свих рамене.

— Сева разбрал ли е нещо?

— Не.

— Чудесно! Да вървим да обядваме, тоест да закусваме. Все нещо трябва да работи по това време.

— Не искам да закусвам — възразих аз.

— А пък аз искам. И ти трябва да ми се притечеш на помощ.

— По принцип исках да разбера колко ще ми струва ремонтът и да се прибера вкъщи.

— Не съм в състояние да обсъждам такива важни въпроси на гладен стомах.

— Добре — свих рамене и се настаних до него.

След половин час вече седяхме в едно много симпатично кафене, Стас закусваше, а аз пиех кафе, понеже категорично отказах да ям.

— И така: колко ти дължа? — попитах, тъй като забелязах, че той вече беше изял половината от закуската си и не можеше да твърди, че стомахът му е съвсем празен.

— Нищо — врътна глава Стас, — квит сме.

— Защо ме баламосваш? — възмутих се аз.

— Ремонтът струва дребни пари, а ти ми подари една незабравима вечер, тъй че сме квит.

— Ще се обадя по телефона на твоя Костя и сама ще разбера колко струва.

— Няма да разбереш — увери ме Стас. — Искаш ли днес да се срещнем? — предложи той и ме погледна с огромна топлота.

— Ами че ние още не сме се разделили.

— Това не променя нещата. Трябва да ида в офиса си и ако сега не се уговорим кога ще се видим, няма да съм в състояние да извърша трудов подвиг. Тъй че кажи кога ще се срещнем.