Стивън Кинг - За писането - Мемоари на занаята

Харесва ли ви? Ето друг пример:

В някои (от чашите) нямаше никакво доказателство, че нещо е било посадено в тях; в други увехнали кафяви стебла свидетелстваха за мистериозна разрушителна сила.

А ето и трети. Той е добър, ще ви допадне:

Някой отскубна превръзката от очите на старицата и тя и фокусникът бяха прогонени с бой; когато ловците на скалпове легнеха да спят и слабият огън виеше като живо същество от поривите на вятъра, четиримата още клечаха сред странните си вещи на светлината на огъня и наблюдаваха как щърбавите пламъци се разпиляват от вятъра, все едно засмукани от някаква вихрушка вън в пустошта, от водовъртеж в близкия пущинак, недостъпен за човешки крак.

Други писатели използват по-малък, по-прост речник. Едва ли е необходимо да ви давам примери, но все пак ето някои от любимите ми пасажи:

Той стигна реката. Реката беше там.

Намериха хлапето под трибуните, където вършеше нещо неприлично.

Това е, което се случи.

Някои собственици бяха любезни, защото мразеха това, това, което трябваше да правят, други бяха ядосани, защото мразеха да са жестоки, а трети бяха хладни, защото отдавна бяха открили, че не можеш да си собственик, ако не си хладен.

Изречението на Стайнбек е особено интересно. На английски език то се състои от петдесет думи, от които трийсет и девет едносрични. Остават единайсет, но дори тази цифра заблуждава; Стайнбек използва три пъти защото(because), два пъти собственик(owner)и два пъти мразеха(hated). В цялото изречение нито една дума не се състои от повече от две срички. Структурата е сложна, но речникът не се различава много от езика на стар училищен буквар. Разбира се, „Гроздовете на гнева“ е чудесен роман. Мисля, че „Кървав меридиан“ не му отстъпва, макар в него да има дълги пасажи, които не разбирам напълно. Е, и? Не успявам да разгадая и думите на много от любимите си поп парчета.

Има и изрази, които няма да откриете в никой речник, но които въпреки това се използват. Чуйте това:

— Еййй, к’во ста’а? К’во искате от мен?

— Хайми дойде!

— Уфх! Уфх! Уфхх!

— Яж ми кура, ваша милост!

— Гррмх, ходи се шибай, човече!

Това е пример за фонетично предаден уличен жаргон и само малцина автори притежават способността на Улф да го пренесат върху листа. (Елмор Ленард също може.) Някои от тези жаргонни думи все някога ще попаднат в речника, но не преди да бъдат надлежно мъртви. Не вярвам, че ще намерите Гррмх (Yeggghhh)в пълното издание на Уебстър.

Поставете речниковия си запас на най-горната полица на сандъчето си с инструменти и не се опитвайте съзнателно да го изглаждате. (Ще го направите, когато изчитате написаното… но до това ще стигнем по-късно.) Една от най-големите вреди, които можете да нанесете на собствения си език, е да украсявате речника си и да търсите сложни думи, само защото може би се срамувате мъничко от кратките, които употребявате. Това е все едно да облечете домашния си любимец във вечерен тоалет. На кученцето ще му е неудобно, а още по-неудобно би трябвало да му е на човека, извършил този акт на преднамерено разкрасяване. Закълнете се тук и сега най-тържествено, че никога няма да казвате „възнаграждение“, когато имате предвид „бакшиш“, и никога няма да казвате Джон спря, за да задоволи естествените си нужди, когато всъщност имате предвид Джон спря, за да се изсере. Ако смятате, че глаголът „сера“ ще се възприеме от читателите ви като груб или неуместен, кажете просто: Джон спря, за да се облекчи, Джон спря, за да се изходи(или може би Джон спря, защото го „напъваше“). Не ви карам да се изразявате цинично, а само просто и директно. Помнете, че основното правило при формулиране на фразата гласи: „Използвай първата дума, която ти хрумва, стига да е подходяща и изразителна.“ Ако се колебаете и умувате, най-накрая ще намерите друга дума — разбира се, че ще намерите, винаги има друга дума, — но вероятно тя няма да е толкова хубава като първата или толкова близка до смисъла, който влагате.

Това със смисъла е извънредно важно. Ако се съмнявате, припомнете си колко пъти сте чували някой да казва: „Просто не мога да го опиша“ или „Не това имах предвид“. Припомнете си колко пъти сте го казвали за себе си — обикновено с чувство на умерено или сериозно безсилие. Думата е само символ на съдържанието си; и в най-добрия случай написаното не може изцяло да отрази онова, което сте имали предвид. Тогава защо, в името на Бога, е нужно да влошавате нещата, като търсите дума, която е само далечна роднина на онази, която действително сте искали да използвате?